II
Хюго и Аделайд прекосиха салона за танци. Реймънд се приближи до тях.
Аделайд му каза доста бързо:
— Трябва да ви съобщя новината си. Решихме да се оженим.
Усмивката на лицето на Реймънд беше безупречна — смела, замислена усмивка.
— Надявам се — каза той, без да обръща внимание на Хюго, взирайки се в очите ѝ, — че ще бъдете много, много щастлива.
Те се отдалечиха. Реймънд гледаше след тях.
„Приятна жена — помисли си Реймънд. — Много приятна жена. И при това богата. Жалко за труда, който си направих да назубря всички подробности за рода Стар от Девъншир… Е, както и да е, нямах късмет. Танцувай, танцувай, малки човече!“
И Реймънд се върна в салона за танци.