— А другите, мамо?
— За другите господ е оставил тъгата и несполуката, те ги носят в себе си. Околните усещат несполуката в тях, както усещат лудия късмет на другите. И докато с едните са готови да тръгнат със завързани очи, отбягват и се боят от вторите и в най-разумното. — Ръката върху косите на Божура стана отпусната, сякаш грохнала. — Баща ти беше от първите, но аз съм от вторите.
— Ами аз? — трепна момичето.
— Ти трябва да се пазиш, много да се пазиш. Защото си се метнала на баща си, ама… твоя майка съм аз. Пък и женско чадо си…
Щеше да мине много време, преди Божура да си спомни майчиното си предупреждение. Сега обаче пред очите и беше само примерът на баща й.
Когато излизаше с надежда да попадне на пътя му, тя отиваше нагоре към Дели-Балта или даже до Раковската махала — нали именно там бе държала главата му в скута си… Случи се обаче днес, та чу един от ратаите на чичо й да казва: „Отивам на Барите, та ще се отбия в Ново село.“ Трепна от тези думи — Манол имаше долап на Барите и навярно слизаше в града през Ново село, а не през Дели-Балта.
Към обед Божура се нарочи, че непременно й трябвало да си купи цветни конци за гергефа и отиде да ги търси при братя Топракчиеви. Знаеше отнапред, че в техния дюкян няма да намери конци, но той беше на горния край на Машатлъка и от него нататък започваше махалата Ески Намазгях и… улиците към Ново село.
При Нурул Кудус джамия няколко млади турци подметнаха нещо мръсно подир нея. Престори се, че не ги е чула и продължи нататък. Остави Аба пазар и Сарашката чаршия вдясно от себе си, после — молейки бога да не попадне на чичо си — и Църковния метох и излезе на Машатлъка между кулата на Сахатя и Хаджи Юмер джамия. Тук за пръв път вдигна очи от земята. И сърцето й примря: точно в този момент Манол излезе от дюкяна на братя Топракчиеви, приближи до един вързан пред вратата катър и се залови да реди нещо в дисагите му. Искаше да изтича към него, а краката й сякаш бяха сраснати със земята. Навярно усетил погледа й, Манол се извърна и през рамо огледа широкия мегдан на Машатлъка, но очите му не се задържаха върху нея, а продължиха нататък. Девойката събра цялата си сила и успя да отлепи крака. Но измина само десетина крачки и пак спря: за пръв път осъзна, че не знаеше нито как да го заговори, нито що да му каже.
Манол не чака̀ повече. Натоварил катъра, той откачи юздата му и го поведе зад себе си — не срещу Божура, а в другата посока, към Ново село. Забравила всичко около себе си — хора, гълчава, турци, — виждаща само него, тя с покорност на куче тръгна по стъпките му. Момъкът на два пъти спира и уж оправяйки поводите на добичето, се оглеждаше предпазливо. И двата пъти Божура също спря, премаляла от слабост.
Почти до Бюлбюл Ходжа джамия от дисагите на катъра изпадна един хляб. Божура го вдигна, в състояние на безпаметност някаква измина почти тичешком последните крачки и го повика.
Той се извърна рязко; толкова напрежение имаше в снагата и лицето му, сякаш се готвеше да се бие. Тя му подаде хляба и изхълца:
— Падна… От дисагите…
В този момент Манол приличаше на вълк, обграден от хайка ловци. Избоботи няколко неясни думи, пък не взе, а изтръгна хляба из ръцете й и го натика в дисагите.
— Маноле! — събира сили Божура. — Боли ли те?
Стрелна я поглед, в който се четеше изумление.
— Да ме боли? Какво?
Едва вечерта тя щеше да прецени, че тези са били единствените негови думи, които е успяла да разбере. А сега само каза:
— Оттогава… като падна от коня…
Той махна с ръка, па подкара добичето си нататък към реката, оставяйки момичето да стърчи като самотен камък посред улицата за радост на зяпачите-турци.
Божура гледа подир него, докато и той, и къщите, и целият свят заплуваха пред очите й. Тогава се разрида гласно и като държеше сукмана си в ръка, се втурна да бяга назад.
8
Отвреме-навреме се улавяше, че се е разнежил и тогава правеше какви ли не усилия ако не да изтръгне от себе си това чувство, то поне да го прикрива. И как можеше да не изпитва нежност, когато Неда изглеждаше така трогателно безпомощна със своята набъбнала и обезформена снага и с тромавата си походка. Насилваше се Мавроди да се прави на безразличен и сега, докато обличаше празничните си дрехи, но когато тя мина покрай него, не се стърпя и грубо-ласкаво я плесна лекичко. Жената се извърна и видя как той, засрамен от тази своя проява на гальовност, се преструва, че не мисли за нищо друго, освен за обшития си с гайтани елек. И тя го разбра.