И така на 10 юли войските превалиха билото на Стара планина и отрядът на Рот видя обширния Бургаски залив и в него — част от флота на адмирал Грейг; още същия ден Рот обсади Месемврия и след кратко сражение комендантът на крепостта Осман паша я предаде с 2000 пленници, 19 оръдия и голям запас продоволствие. Малко по-късно, на 13 юли, Ридигер след сравнително слаба съпротива овладя Айтос; в този град Дибич и Корзухин влязоха по едно и също време, но не можаха да се срещнат, за да си припомнят пожеланието на главнокомандуващия. На 16 юли Ридигер освободи Карнобат, а в същия ден след едно кратко сражение между Айтос и Русокастро граф Пален граф Пален завладя Карабунар…
Историята се пише точно така, както направихме ние: „… а в същия ден след едно кратко сражение между Айтос и Русокастро граф Пален завладя Карабунар.“ Изобщо тя обича да прекрачва на едро през времето и разстоянията, като не се заглежда много-много в отделните човешки съдби, които прегазва по пътя си. А точно това стори тя и там, в краткото сражение между Айтос и Русокастро.
Проводникът, който се присъедини към тях от Айтос, им каза, че това отсреща се нарича Капубаир. Когато го наближиха, посрещна ги честа и резултатна стрелба, та полкът се принуди да отстъпи малко и да се подреди за отбрана. Нито егерите, нито останалите части на 6 пехотна дивизия, които дойдоха малко по-късно, можаха да разберат кой точно и с какви войски е заел Капубаир; някои подхвърляха, че това са малки ариергардни части, вкопчили се с рядко срещана твърдост във височината, други споменаваха името на Ибрахим паша, който според сведенията сега би трябвало да се намира в Одрин — лично той излязъл с бьолюците си, за да отреже пътя на корпуса към юг.
Докато още се колебаеха, дойде заповед от генерал-адютанта граф Пален: дивизията да заеме боен ред и да атакува, за да се разузнаят силите на противника. Така и направиха. Полковете напреднаха с развети бойни знамена, редът им се огъна като подкова с изпъкналото назад. И тогава стана ясно, че никакъв Ибрахим паша не е срещу тях, а всичко на всичко стотина-двеста конника се бяха спешили и окопали на баира и с огъня си спираха и дивизията, и корпуса. И още нещо се видя тогава — тъй, както се бе извил бойният ред, храбрите конници се оказаха обкръжени от три страни: само да се открие пушечен и оръдеен огън, и след час не ще остане жива душа на хълма.
— Това няма да е сражение, а разстрел, масово убийство!… — каза дивизионният командир княз Любомирски, като се обръщаше към събраните при него командири на полкове. — Ще им предложа да се предадат. Не искам на съвестта ми да тежи безсмислената гибел на толкова хора. Дайте ми човек за парламентьор!
— Трудничко ще бъде, ваше високоблагородие — обади се Лебедев, командирът на 46-и пехотен. — Видях ги добре. Това са ирегуларни части, а сред тях няма да се намери човек да разбира френски поне що-годе.
— Алтернативата е ясна — намеси се друг от командирите. — Или да загубим време, докато повикаме турски преводач от щаба на корпуса, или да командуваме огън.
— Съществува и трета възможност — рече Любомирски. — Да намерим в дивизията човек, който да свърши тази работа.
И неочаквано в този момент се обади непознат глас, който на невъобразим руски език се вмеси в разговора на висшите началници на дивизията:
— Имате такъв, ваши милости. И то съвсем подръка…
Генерал княз Любомирски го изгледа изумено и попита:
— Този пък кой е?
Лебедев се изкиска:
— Не го ли знаете, ваше високоблагородие? Деншчикът на Корзухин. Ще се отдели от своя шеф само ако цялата артилерия на султана съсредоточи огъня си между двамата… И както виждате, не му мигва окото, когато реши да каже нещо…
— Не придиряйте много на човека, господа — застъпи се Корзухин за деншчика си. — Възпитанието си той е получил по тези баири, а не в петербургските салони.
— А, спомням си — кимна генералът. — Това е вашият българин, нали, господин подполковник? — Командирът на 12 егерски потвърди. — Вие сте прав, сега не е време да се занимаваме с неговото възпитание. Но той в такъв случай вероятно владее турски и може да ни послужи за парламентьор?
Роман Алексеевич не искаше да излъже, а в същото време някакво лошо предчувствие го караше да търси начин да заобиколи двойното предложение на Василий и княза.