— Чухме — каза късо.
— Неговите серсеми са го подлъгали — обади се Манол. — Шест души сте били, те осемдесет казали на агата.
— И са ме взели за Генчо Къргов.
Георги Силдаря се озъби, това му беше смехът, когато пушеше.
— Ако му издумам истината, ще черпи. Зер Алтънлъ Стоян комай струва повече от Генчо Къргов.
Алтънлъ Стоян, прочутият войвода от Котел, възрази:
— И Генчо си го бива. Млад е още, ала от името му много шалвари се разтреперват. Стрелец като него Стара планина не е виждала втори.
— А за хазната чухте ли? Ще мине утре с татарската поща през Джендемите. Това е…
Силдаря рязко прекъсна думите си — някъде отвън долетя настойчиво тропане. Алтънлъ Стоян пресегна здравата си ръка, взе пищов и запрегна кондака. Георги се задоволи да кимне на сина си:
— Иди виж кому съм притрябвал толкова.
Докато Манол да се върне, баща му и войводата не проговориха.
— Кой беше?
— Оня просек Партений — ухили се Манол. — Подплаших го с името на аяна и той офейка надолу…
Алтънлъ Стоян освободи внимателно кондака и пак мушна пищова в окачения на стената силяхлък.
— Та за какво ти беше думата, Силдар?
— За хазната. Подхване ли се една работа, не трябва да се оставя до средата. А сега ще бъде и по-лесно. Само татарите ще я пренасят, пък и те не знаят какво има в торбите им.
Войводата поклати глава:
— Ако му се скрои такъв кюлаф, Тахир ага ще побеснее. А хванат ли го дяволите… — Той повторно стори жест на загриженост. — Разбирам те, Силдар. Спипаме ли хазната, на много майки ще пресушим сълзите и на много деца ще върнем смеха. Ама…
— Не е само в това работата, Стояне. Друго, къде-къде по-голямо, мисля аз, като думам и настоявам да не оставяме работата до средата. В размирното време — той говореше за кърджалийските смутове — поганците научиха, че тук не живеят роби, а юнаци. Скръстим ли сега ръце, ще го забравят. Чу одеве Тахир ага; надува се и се перчи, а утре невям изобщо ще забрави, че и раята знае да си покаже сегиз-тогиз зъбите.
— Прав си — съгласи се с въздишка войводата. — Язък, дето заповядах на момчетата да се пръснат за един месец…
Няколко колелца дим запримчиха тавана.
— Това може да свърши и друг, Стояне.
— Времето е кът, Силдар. Наближава среднощ, а татарите ще минат Джендемите утре преди пладне. Кой може за няколко часа да опече такава работа? — Веждите му почти прихлупиха очите. Той постоя така, после проточи бавно: — Чувал бях, че Кара Танас се навъртал тъдява…
— Не! — отсече Силдаря. — Не Кара Танас!
— Защо?
— Не ме питай, Стояне. Но Кара Танас — не!
— А защо не потърсите войводата Генчо Къргов? — намеси се в разговора Манол. — Голям джумбуш ще бъде; за Тахир ага земята пие кръвта на Генчо Къргов, а Генчо войвода да изпие хазната на Тахир ага…
Двамата възрастни мъже се спогледаха и избухнаха в смях.
— Сече му пипето на твоя момчурляк — засмя се Алтънлъ Стоян. — С тоя акъл, ако не се продаде на гаджалите, в песни ще го поменуват. — И пак свъси вежди. — То хубаво, ама где го Генчо Къргов?
— Комай се сещам за един човек — проточи на свой ред Георги Силдаря. — Той може да ни конущиса с Генчо. — И извърна поглед към сина си: — Знаеш ли къде живее Стоян Шошов?
— Как да не зная? В Клуцохор живее, в Хаджи Вълковата махала.
— Слава богу, веднъж и от твоето миткосване да има хаир. Слушай сега. Ще отидеш у Стоян Шошов. Ако спи, от одъра ще го вдигнеш…
Манол рипна на крака и изчезна навън. Докато го чакаха, двамата мъже, захванаха да обсъждат кое и как трябва да се направи. По едно време при тях влезе Бяно и прекъсна раздумката им.
— Как мина гезмето с агата? — попита бащата.
— Добре. Поговорихме за едно, за друго.
— Позабави се нещо…
— Срещнах един приятел, тате. Мавроди Коджакара, от Ново село.
— Коджакара? Да не е син на Иван Коджакара, дето по-лани читаците го завлякоха в гроба?
— Същият — потвърди Бяно. И взе да разказва патилата и несполуките на Мавроди, но баща му го сряза:
— Какво е на гаджалите този твой приятел — душманин или мекере?
Бяно замълча. Той не знаеше почти нищо за чувствата на Мавроди към турците. Но тогава се намеси Алтънлъ Стоян:
— Ех, питаш и ти, Силдар! Щом гъжвалиите са убили баща му, а чорбаджиите, турски подлоги, са го подритнали — ясно какъв ще е!
— Право е — съгласи се Силдаря. — Ще помогна кое-що на момчето.
— И от мене помощ ще има — допълни войводата.
Не мина много и Манол въведе новия гост. Стоян Шошов беше сух и върлинест човек с нос като ястребов клюн и адамова ябълка колкото женски пестник. Поздравиха се и Георги Силдаря покани госта да седне, после направи знак на синовете си да излязат. Стоян Шошов дори не трепна, когато научи, че е коляно до коляно с прочутия Алтънлъ Стоян.