— Да — каза Яна през сълзи. — Ще бъде Найден…
В огнището имаше жив огън и това беше най-хубавото нещо, което можеше да видиш в една българска къща през този ден.
Речник на непознатите турски думи
Ага — почтително название на турчин; заповедник, господар; дребен еничарски чин.
Адам — човек.
Адет — обичай; характер, нрав.
Аджаба — дали наистина.
Аждер — змей, хала.
Айлак — който не работи, безработен.
Акче — дребна сребърна монета; аспра.
Алай — полк; парад.
Алеат (алат) — инструмент на занаятчия; сечиво, оръдие.
Аманет — писмо, пратка.
Амуджа — „чичо“; иронично название за турчин.
Анджак (анджък) — именно, тъкмо.
Аргат(ин) — ратай (от гр.).
Аркадаш — другар, побратим.
Арнаут(ин) — албанец; прен. — човек с тежък характер.
Аршин — мярка за дължина, равна на 68,75 см.
Аскер — войска; войник.
Аслан — лъв.
Аферим — браво; отлично.
Ачигьоз — нестеснителен, отворен човек.
Ачик — открит, ясен, очевиден: ачиклък — открито място.
Ашколсун — браво (понякога в подигравателен смисъл).
Ашодая — кухня.
Ая (айа) — светец; свят (човек).
Аян(ин) — местен управител; аянството — не е добре изяснено като институция, предполага се, че се касае за изборни местни управители, утвърждавани от централната власт.
Бабаит(ин) — лице, което се представя за юнак, силен, храбър; бабаитлък — празна юнащина.
Бабалък — тъст.
Баджа — огнище.
Бадява — безплатно, даром, много евтино; напразно, напусто.
Байгън — втръсване.
Балабан — едър, голям.
Бамбашка — съвсем особен, необикновен.
Бардак — публичен дом.
Басамаци — стълба; стъпала на стълба.
Бастисвам — нападам ненадейно; надвивам; прен. — унищожавам.
Баш — главен, пръв.
Башибозук — нередовна войска; прен. — сган, която се отдава на произвол и безчинства.
Бая — доста.
Баялдисвам (баилдисвам) — губя съзнание, припадам.
Беглик — данък върху овци и кози.
Безиргян (базиргян) — търговец.
Бей — почетна прибавка към име, господин; в стара Турция — титла на малък феодален владетел.
Беклеме — стражница.
Белли — явно, открито, ясно.
Берекет версин — слава богу.
Бешлик — петаче, монета от пет пари.
Бинекташъ — камък, на който човек стъпва, за да яхне ездитно животно.
Боаз — планински проход; дефиле, теснина.
Бол — изобилно, много, предостатъчно; боллук — изобилие.
Бостанджи-башия — началник на бостанджии — придворни военни части.
Буйрултия — заповед, повеля, разпореждане.
Буйрум — Заповядай!
Букаи — верига за спъване на кон.
Бурия — тръба за печка; военна тръба.
Бьолюк — рота; прен. — множество, тълпа.
Вай! — Ах! (възкл.). Изразява ужас, душевна потресеност.
Везир — министър; велик везир — министър-председател.
Векилин — пълномощник, представител, повереник.
Вергия — данък.
Вилает — административна област.
Висока порта — правителството в султанска Турция.
Гаваз(ин) — телохранител; пазач на сграда; пазач на легация или консулство, обикновено в национална носия.
Гаджал(ин) — презрително прозвище за турчин.
Гайле — грижа.
Галиба — навярно, вероятно.
Гарез — яд, злоба, омраза и желание за отмъщения.
Гевгир — свод; гевгирлия — сводест.
Гевшек — отпуснат, мекошав; болнав.
Гезме — разходка, пътуване.
Гем — юзда.
Гъжва — чалма; гъжвалия — чалмалия (ирон.).
Гьозбояджия — хитрец, измамник.
Гьотере — съвсем грубо и небрежно.
Гювендия — развалена жена.
Гяур(ин) — немохамеданин, неверник.
Даалии — грабителски орди от турци и потурчени християни, върлували на Балк. полуостров в края на ХⅤІІІ и началото на ХІХ в.