Давия — дело пред съда.
Даврандисвам се — съвземам се.
Дам — обор.
Дамазлък (дамъзлък) — разплоден добитък.
Дамга — знак; петно; печат.
Дамла — апоплектичен или сърдечен удар.
Дарбхана — монетарница.
Даул — тъпан.
Девлет — държава; девлет-душманин — враг на държавата.
Делия — луда глава, буен човек; делибашия — главатар на делии.
Дембел(ин) — ленивец, мързеливец; който се излежава; дембеллък — мързел, леност, излежаване.
Дервенджия — пазач на дервент — проход; дервенджии ставали жители над планински селища, на които срещу известни привилегии било възложено да охраняват пътищата и проходите.
Дервиш — мохамедански калугер.
Дерменджия — воденичар.
Деребей — непокорен на султана областен управител; прен. — своеволен управник.
Джамбаз(ин) — препродавач на добитък.
Джанфез — вид лъскав копринен плат; тафта.
Джанъм — обръщение към близък човек при покана, молба или при израз на леко недоволство.
Джелеп(ин) — търговец на добитък за клане.
Джанабет(ин) — проклетник, вагабонтин.
Джендем — ад.
Джепане — боеприпаси.
Джигер — дроб.
Джихад — свещена война.
Джубе — дълга горна дреха за през зимата, обикновено подплатена с кожа.
Диван — тапицирано легло, покрит с възглавници миндер; държавен съвет в султанска Турция.
Диван-чапраз — стоя диван-чапраз — стоя със скръстени на пояса ръце.
Дизгини поводи на юзда.
Дингил — висок, дълъг човек.
Дин-дьонме — вероотстъпник.
Дип — твърде, доста, напълно; дип че — благодарение, защото.
Диш хакъ и диш-парасъ — данък за изхабяване на зъбите при ядене, който самозабравили се турци вземали от нагостилите ги българи; дишлия — който взема диш-хакъ.
Долап — вграден в стената дървен шкаф за дрехи; колело за вадене на вода; тепавица; долапчия — тепавичар.
Донанма — илюминация, тържествено осветление; фойерверк.
Дондурма — сладолед.
Донове — долни гащи.
Дост — приятел; достлук — приятелство.
Дур — стой!
Дюлюм (дюнюм) — мярка за земя, равна на 920 кв.м.
Евала — поклон, хвала.
Евет — да, разбира се, така е; еветчия — угодник, човек, който на всичко казва „да“ и винаги се съгласява с мнението на по-силните.
Емении — плитки кожени обувки с вирнати върхове и без токове.
Емиш — плодове, овощия; сушени плодове.
Еничар(ин) — войник от еничарите — заграбени, потурчени и специално обучени християнски момчета.
Ербап — смел, доблестен, мъжествен; способен, годен за нещо.
Ефенди — почтително обръщение; господин.
Забит(ин) — офицер.
Завалия — клет, нещастен, жалък.
Зандан — тъмница, затвор.
Заптие — стражар.
Заптисвам — задържам, арестувам.
Зарар — загуба, щета.
Затъ — в същност, наистина.
Земпаре — женкар.
Зенгия — стреме.
Зияфет — гощавка, гуляй.
Зорлан (зорлем) — с усилие, едвам.
Зулум — насилие, обир, грабеж.
Зурла и зурна — дървен музикален инструмент, подобен на кларинет.
Ибрик — меден или пръстен съд за поливане при миене.
Измекяр(ин), измикяр(ин) — слуга.
Икиндия — надвечер, привечер, времето непосредствено преди залез слънце.
Илач — лекарство.
Илчия — пратеник, парламентьор.
Имам(ин) — мохамедански свещеник.
Индже — тънък, строен.
Интифа — вземам интифа — вземам под внимание.
Ираде — султански указ.
Испенче — поземлен данък, плащан от немюсюлманите.
Ихтибар — почит, уважение, чест.
Ичкия — спиртно питие, обикновено алкохолен концентрат.
Ищах — охота за ядене; желание, искане.
Кабакчия — селски бирник.
Кабахат — вина; кабахатлия — виновен.
Кабил — възможно, може.
Кабул — облог, бас.
Кадия — верски и граждански съдия.