Кадъна — туркиня; съпруга на турчин.
Каза — околия.
Какаван(ин) — глупец, заплес.
Калабалък — навалица, множество.
Калъч, калъчка — извита сабя.
Кандисвам — скланям, съгласявам се.
Капасъз(ин) — нехранимайко, хаймана, безделник.
Капладисвам — подплатявам.
Капуджибашия — началник на платената войскова стража на двореца.
Караабаджия — производител на аба, който същевременно използува чужд труд, като дава вълна за тъкане на аба срещу заплащане.
Карабаш — черноглавец; пренебрежително прозвище за християнски свещеник или калугер.
Карагьозчия — който разиграва кукли; фокусник, актьор.
Кара-кулак — таен съветник.
Карпуз — диня.
Касаба — малък град, градец.
Касатура — къса сабя, голям нож.
Каспети — кожени гащи, употребявани от борците.
Катил — престъпник, убиец.
Катък — вид леко ястие от изцедено кисело мляко, сирене, подправки и пр.
Кауш — килия в затвор.
Кафадар — другар, съмишленик.
Каяфет — външен вид, външност; състояние на човек.
Келеш — болен от кожната болест кел; прен. — незначителен, презрян, нищожен човек.
Кемер — кесия във вид на кожен пояс за носене на голо около кръста.
Кепазе — срамен, позорен; лишен от достойнство.
Керпеден — клещи.
Кеседжия — човек, който убива хора и ги обира; кръвник, разбойник.
Кестерме (кестирме) — пряк, напряко.
Кехая — главатар на овчари, селски глашатай.
Кешиш — калугер, монах.
Кираджия — превозвач на стоки срещу заплащане; наемател, квартирант; кирия — превоз на стока или пътници; заплащане на такъв превоз; наем за жилище или помещение.
Коджа — много, доста; доста голям.
Колагеле — помози бог (поздрав към човек, който работи).
Колай — начин, способ; леснотия.
Колчак — гайтанена шарка върху аба или потури.
Конак — учреждение (кметство, околийско или полицейско управление); място за нощуване и почивка.
Кондак — ударник на пушка или пищов; приклад на пушка.
Кондисвам — отсядам.
Конущисвам се — срещам се, виждам се, общувам с някого.
Коскоджамити — твърде голям, твърде много.
Куйрук — опашка.
Кумбераджия — бомбардир.
Курбан — обредна гощавка със заклано добиче; жертвоприношение.
Куюмджия — златар.
Къзъм — момичето ми (обръщение към момиче).
Кърджалия — член на турска разбойническа дружина, която обирала християнското население през XVIII и XIX век в турската империя.
Кърсердар(ин) — началник на селска и полска стража.
Къръмски — кримски, от полуостров Крим.
Къч — задница на кон или магаре.
Къшла — кошара за зимуване на овце; казарма.
Кьопав — куц; непохватен.
Кьопек — куче.
Кьорсокак — задънена, „сляпа“ улица.
Кьошк — лека постройка в лозе, градина и пр.; предна отворена и покрита част на къща.
Кюкюрт — сяра.
Кюлаф — буквално: вид островърха шапка; скроявам кюлаф — изигравам, мамя.
Кюлхане — долен човек, негодник.
Кюрк — кожух, шуба.
Кятиб(ин) — писар.
Лаз — човек от малоазиатското племе лазове.
Лакърдия — дума, приказка.
Лаф-мухабет — лек, забавен разговор.
Либаде — къса горна дреха, подплатена с памук.
Лобут — бой; бой като наказание.
Маане — песен или мелодия с извивки.
Мазгал — бойница.
Малебие — нишестено сладко, полято със сироп; малеби.
Манаф — турчин от някои области на Мала Азия.
Мангър — дребна медна монета.
Маргаза — неразбран, заядлив човек.
Махмудия — златна или сребърна монета, сечена от султан Махмуд ІІ.
Махмузи — шпори.
Машал и машала — факел, главня.
Машалла — Браво!
Медресе — мохамеданско богословско училище.
Мекере — подлец, подлизурко, мазник.
Мектебе — низше мюсюлманско училище.
Мемлекет — местност, край, страна.
Месал — домашна покривка за трапеза; покривка, с която се завива тесто, за да втаса.