Мечет — джамия, мохамедански молитвен дом.
Мешин — обработена овча кожа.
Менгюш — обица.
Менсофа — повдигнато място на пода в стая, на което се застила за спане.
Метан — нисък поклон.
Милаим — кротък, нежен, ласкав.
Милет — народ.
Мираз — наследство.
Михлюз(ин) — ленивец, мързелив човек.
Молла — духовник, ходжа; ученик в медресе.
Муезин (мюезин) — низш духовен чин; викач от минаре за молитва.
Мурабе — война.
Мурафет — умение, сръчност, майсторство.
Муска — малка кесийка, в която се слага хартийка със заклинателен текст или друг предмет и се носи (обикновено закачена за врата) за предпазване от болести, бели, злополуки.
Мухтар(ин) — селски кмет, старейшина.
Мушарабие — дървена решетка на прозорец, през която се вижда навън, а отвън не се вижда.
Мюжде — вест, новина; награда на най-напред съобщил добра новина.
Мюзевир(ин) — интригант, клюкар.
Мюфтия — мохамедански съдия, който съди въз основа на Корана.
Мющерия — редовен купувач, клиент.
Намаз — молитва, която се прави пет пъти на ден в определени часове.
Нахакере — напразно, залудо.
Некезин — скъперник.
Низам — редовна войска; войник от редовна войска.
Нишан — знак, белег; изкуствена цел за стрелба, мишена; нишанджия — който умее да се цели.
Нишадър — амониев хлорид.
Ода — военна част от еничарския корпус в състав от 400 души; одабашия — еничарски офицер, началник на ода.
Одая — стая; казармено помещение.
Оджак — огнище; еничарският корпус.
Ока — мярка за тежест, равна на 1225 или 1282 г.
Окумуш — начетен, самообразован; прен. — отракан.
Онбашия — десетник, началник на десет войника; полицейски началник в малък град.
Пазвант(ин) — нощен пазач, пазач.
Пала — широка, крива и тежка сабя.
Пандур(ин) — християнски стражар в турско време.
Папаз — поп, свещеник.
Папуци — меки кожени обувки като чехли.
Паша — генерал; висш турски военен или административен началник.
Пексимет — сухар, галета.
Пехливан(ин) — борец; герой, юнак.
Пилаф — варен ориз, попарен с масло.
Пис — мръсен, нечист.
Пишкин — опитен, сръчен, изпечен.
Пишман — който съжалява за нещо уговорено или извършено и е готов да се откаже от него.
Порта (Високата порта) — правителство на султанска Турция.
Пусат — оръжие.
Пусия — засада.
Пущ — развален човек, развратник.
Раван — умерен конски ход.
Ракъ-кефи — ракиен кеф, ракиено удоволствие.
Рачел — преварен сок от плодове, най-често от грозде, с късове от плодове — тикви, дюли и пр.
Рая — немохамеданското население на султанска Турция; прен. — безправен, робски народ.
Редиф — запас; войник от запаса.
Рубие — сребърна монета, равна по стойност на четвърт златна лира.
Сабахлен — сутринта, на сутринта; сабах — сутрин.
Саз — струнен музикален инструмент, подобен на мандолина.
Сайбия — собственик; стопанин.
Съклет — душевно притеснение, мъка.
Сакъз — дъвка.
Съкълдисвам се — притеснявам се.
Сакън — пази се, внимавай, съвсем не, никак.
Сакънтия — немотия, бедност, притеснение (за пари).
Салтамарка — къса горна дреха, подплатена с кожи.
Салтанат — великолепие, разкош.
Санджак — окръг, поделение на вилает; санджакбей — управител на санджак.
Санджак-и шериф — свещеното знаме, за което мюсюлманското поверие твърди, че е останало още от Мохамед.
Сарач — майстор на хамути, юзди и др. подобни.
Сахан — медна чиния.
Сахат — час; часовник.
Сачикабръс — зелен камък, железен сулфат.
Сая — подслон, навес; зимна кошара за овце.
Севда — любов; любим човек, либе, изгора.
Сеиз(ин) — коняр.
Сеир — гледане, зяпане; зрелище.
Сеймен(ин) — стражар, въоръжен пазач; сейменбашия — началник на сеймените.
Семерджия — седлар.