Сераскир — главнокомандуващ.
Сербез — нахално смел, дързък; упорит; сербезлик — упоритост, нахална смелост.
Сергия — поставка за нареждане на стока на пазар или панаир; открита поляна пред бара, долап, тепавица, където се сушат тъканите.
Сердар — главатар, войвода.
Сефер — пътуване; отиване да се извърши някаква работа; военен поход.
Сефте — първа продажба сутрин или от някоя стока; парите от такава продажба.
Сиджим, сиджимка — тънко въже или дебела връв.
Сиктир — махай се, пръждосай се (вулг.).
Силях — оръжие; силяхлък — широк кожен пояс с преградки за оръжие.
Синия — голяма кръгла тава; софра, трапеза.
Соба — стая.
Сокак — улица, уличка.
Софра — ниска кръгла маса за ядене; софралък — голяма покривка, която се застила под софрата, за да падат върху нея трохите и пр.
Софта — религиозен учител или проповедник; ученик от висше богословско училище, в което се изучава също право, граматика и логика.
Субаша — полицейски началник.
Суватчия — който отглежда добитък за клане.
Сус — Мълчи! Млък!
Сюрия — голямо стадо овци или кози; множество, върволица.
Табак — кожар; който обработва, щави кожи.
Табия — укрепление; окоп.
Табият — характер, нрав; навик, обичай.
Табор — баталион, войсково поделение от няколко роти; стан, лагер.
Талим — военно обучение.
Тамбура — струнен музикален инструмент без лък.
Тапия — документ за собственост; документ.
Тархана — специално приготвено с подправки тесто, изсушено и стрито за готвене; триеница; каша, приготвена от такова тесто.
Тасма — ремък; кожена дълга изрезка.
Тахтаба — дървеница.
Такъм — прибор, принадлежност.
Телял(ин) — глашатай.
Темане — поздрав с допиране на ръката до устата, челото и гърдите.
Темел — основа.
Темерут(ин) — необщителен, затворен, мълчалив човек.
Тепегьоз — безочлив, безсрамен.
Тепелик — кръг жълтици, нанизани и зашити върху феса за украшение.
Тарабука — широко гърне с опъната на отвора кожа, която бият като барабан.
Терзия — шивач.
Тертип — ред; наредба, план, начин.
Тескере — паспорт; документ, обикновено за самоличност.
Тетик — спусък.
Теферич — разходка извън града с гощавка и веселби.
Тефтик — разчепкани ленени парцали, които се употребяват за превръзки.
Топтан — всичко наведнъж, на едро.
Топуз — желязна топка на кантар; боздуган.
Топчия — артилерист.
Туткун(ин) — туткав, пипкав човек.
Тюфекчия — оръжейник; производител на оръжия; поправяч на оръжия; тюфекхане — оръжейна работилница.
Тюмбеке — чашката на наргилето, в която се поставя тютюнът.
Уйдурдисвам — нагласявам, нагаждам, натъкмявам.
Улак — пратеник, куриер.
Улем — богослов.
Урсуз(ин) — лош, проклет, опак човек.
Уста — майстор в някой занаят; устабашия — пръв майстор, председател на някой еснаф.
Усул(усулджа) — тихичко, потайно, предпазливо.
Учкур — връв или ремък за стягане на гащи или потури.
Фередже — наметало през главата на кадъна.
Ферман — султански указ; писмена заповед, издадена от султан.
Филджан — чашка за кафе.
Фирари — беглец от войската, дезертьор.
Френк-гяур — християнин от Запада.
Фудул — горделив, надменен, надут.
Хава — време, климат; прен. — настроение, положение.
Хавуз — водоем.
Хает, хаят — открит трем пред къща.
Хазна — държавно съкровище; паричен ковчег, каса; прен. — много пари.
Хазър — разгеле.
Хаир — добро, благополучие.
Хаирсъз(ин) — зъл човек, проклетник.
Хайлаз(ин) — ленивец, безделник.
Хак — заплата, парично възнаграждение; право, справедливост.
Хал — положение, състояние.
Халайкиня — жена от харем (думата произлиза от арабската халаик — твар, същество).
Хандзър — свиня.
Ханъм, ханъма — женена туркиня.
Хапус — затвор; затворник.