Разбрала намека му, тя отговори също така шеговито:
— Случи се, че две песни ми изпяха, тате. Ама те са тъй, че може за едного да са се отнасяли.
— Кажи, кажи да чуем!
— Едната беше „Китка плава низ яз въз яз“, другата — „Самси здравчец на камъче“.
— Да ме убие господ, ако разбрах нещо.
— Не разбра ли? А то е толкоз просто: късметът ми е да взема воденичар, който е единак, без близки хора.
— Аха! — рече Силдаря, развеселен от малката хитрост на Трънка. — Тъй, значи, воденичар-единак. А какво мисли за този твой късмет воденичарят-единак? — Момичето красноречиво замълча и бащата повтори: — Аха! Е, няма как, щом късметът ти е бил такъв…
Окончателно проумяла благосклонността на баща си, Трънка рипна от миндера и чисто по хлапашки невям се приготви в израз на радостта си да се изтърколи през глава по чергата. Но Силдаря я спря:
— Хайде, хайде! Уж мома за женене си станала, а…
Тези думи й подействуваха, сдържаха я. И радостта й потърси друг начин да се изяви. Трънка запя:
Имаше такъв глас, че баща й стана пишман, дето не я остави да се премята по пода.
Не беше минал и един час от заминаването на баба Мавруда, когато Пею Смеденов се появи в дома на Георги Силдаря.
Външността на бъдещия зет правеше впечатление. Висок колкото Силдаровците, ако не и повече, снагата му изправена; не можеше да се каже, че е особено кръшен или гъвкав, но затова пък излъчваше сила на мечкоборец — гледаш ли го, започваш да си казваш, че е човек, който сух клон да стисне, вода ще изцеди. Лицето му, малко възедро, имаше открит и честен израз; такива биват лицата само на люде, които нямат какво да крият и от какво да се срамуват. Смекчено от чифт топли кафяви очи, това лице би изглеждало кротко, ако не бяха по хайдушки засуканите му мустаци и особено гъстите сключени вежди, които, изтеглени в широка права линия, го разделяха на две и му придаваха нещо на границата между твърдост и жестокост.
Преди да дойде у бъдещия тъст, Пею Смеденов бе облякъл дрехи, които иначе навярно слагаше от Великден на Великден, така гиздав беше от дъното на еминиите до върха на къръмския си калпак от сива къдрава кожа. Носеше тесни колчаклии потури от млечнобяла аба, но толкова нагъсто бяха сините копринени гайтани по тях, че човек мъчно можеше да определи кой от двата цвята преобладава, синият или белият. На кръста си бе увил ален копринен пояс, върху светещата си от чистота риза бе сложил жълто-кафяв елек, нашарен с черни гайтани, на плещите си бе наметнал също такъв по цвят сукнен чепкен и, според обичая, не бе надянал ръце в ръкавите.
Докато гостът прекосяваше двора, Георги Силдаря го огледа придирчиво и веднага призна, че синовете му имаха право за хубостта на Пею. Беше левент, спор няма, и нищо чудно, дето Трънка се е заплеснала по него. А следващата му мисъл беше: „А той пък какво ли е сполучил да намери в моята Трънка?“
Посрещна бъдещия зет с всички салтанати, които случаят изискваше, отведе го в собата и двамата седнаха един до друг на миндера. Трънка, зачервена като вишна, им поднесе мезета и ракия; тя, горката, беше така безпаметно смутена, че разля чашките по колената и на баща си, и на жениха. Бащата вдигна първата наздравица и с удоволствие забеляза, че Пею не беше чак такъв светец, какъвто го мислеше Бяно — държеше се прилично, но без излишно скромничене и затова, без да отваря гърло на сархош, не отблъскваше лицемерно чашката. Двамата мъже поприказваха и Георги Силдаря, през пъстрия си живот видял и чул много свят, скоро си състави мнение за жениха: Пею не блестеше с остроумие и находчивост, падаше малко темерут, но иначе беше прям, простодушен, чужд на хитруването, с грубоватостта на людете, които презират витийските увъртания. По-късно той щеше да открие още, че не употребява в говора си никаква турска дума. А за човек като Силдаря туй значеше много…
Прямотата му се прояви и тогава, когато най-сетне Силдаря доведе разговора до главното. Стигнали дотам, Пею остави чашата си, извърна към домакина откритото си лице и без да отклони поглед, без да мигне, му каза просто и ясно, че иска Трънка за жена. И така с прямодушието си „улучи тъста право в сърцето“, както призна Георги Силдаря. Но това той казваше по-късно; сега, в разговора очи в очи, се постара да не отстъпва на жениха по откровеност и чистосърдечно му рече, че досега не се бил замислял да жени Трънка, но няма нищо против, още повече като разбрал, че и тя… и така нататък.