Когато влязоха в черквата, поп Исидор се разшета — постави малка масичка пред олтара, подреди върху нея облечено в кожа Четвероевангелие и сребърен божигробски кръст, надяна епитрахил и пооправи с пръсти повесмата на рунтавата си брада над него. Видял, че всичко е готово за клетвата, непознатият отведе Силдаря до най-отдалечения край на църквата и му каза приглушено:
— Повтаряй след мене: кълна се в името на истината и на правдата, че ще пазя в тайна това, което ще ми се повери, с цената дори на собствения си живот.
Силдаря криво-ляво повтори дългото изречение. Тогава другият го заведе до масичката пред олтара и рече на свещеника:
— Искам Георги Силдаря да се закълне пред кръста и Евангелието, че това, което ми каза сега по известен въпрос, е истина.
Поп Исидор подкани с жест и Силдаря застана до масичката с лице към олтара, сложи десница върху Евангелието и произнесе високо:
— Заклевам се!
После свещенослужителят издигна кръста до устните му и Силдаря го целуна с всичкото благоговение, на което беше способен.
Още два пъти се повтори същата церемония — същинската клетва, произнесена в притвора, а после потвърждаване на истинността й пред кръста и Евангелието, и накрая непознатият притисна Георги до гърдите си и му прошепна развълнувано:
— Брате, от днес ти си член-побратим на Филики етерия.
— На какво, на какво?
— Ще ти обясня после — отговори онзи, като показа с очи свещеника. После поблагодари на поп Исидор и му остави — той, „просекът“ — една едра монета и накрая дръпна — Силдаря за ръкава: — Ела!
— На какво рече, че съм побратим? — повтори въпроса си Силдаря, когато останаха отново сами.
— На Филики етерия.
— Туй пък какъв дявол е?
— По гръцки ще рече „Дружество на приятелите“.
— Ако беше ми казал отнапред — намуси се Георги, — нямаше никаква клетва да дам. Аз с гърчуля работа нямам и достлук не правя!
— Почакай, не отсъждай прибързано. Ще се покаеш за тези приказки, когато след малко ти обясня всичко. Не, не, не тук, у вас като отидем. Сега няма да ти кажа повече от туй, че само името е гръцко, а иначе Филики етерия е братство на всички християни под турско иго и неговата цел е строшаване на веригите и свобода!
Сякаш в един миг краката на Силдаря се сраснаха със земята.
— Свобода!
В тази едничка дума той вложи повече страхопочитание, отколкото при целия обред в църквата. После се усъмни:
— С гърците?
— Не се залавяй все за гърците. Те са основатели на братството, те са му дали името. Но ние, славяните, му викаме Завера. Разбираш ли, „за вяра“. За Христовата вяра против полумесеца! И в тази борба за вяра всички сме равни — българи, гърци, сърби, власи… Непознатият усети, че словото му, колкото и да беше убедително, не стопи недоверието на Силдаря. И затова допълни: — Ако не беше така, щеше ли Индже Стоян войвода също да е член? Него поне го познаваш!
Този път успя — Силдаря се раздвижи и не проговори, докато стигнаха в дома му и се настаниха пак в същата стая. Домакинът напълни чибука си и подаде пунгията на госта.
— Истина ли бяха думите ти преди малко? — Онзи потвърди. — За съдружието на всички християни против гаджалите? — Ново потвърждение, след което Силдаря потри ръце: — Ще рече, облаци се сбират…
От изненада другият изпусна и пунгията, и лулата си. Ако къщата се сринеше върху главата му, надали щеше да изглежда по-смаян.
— Облаци ли, каза, се сбират?
— Облаци — повтори домакинът, почуден от странната последица на своите думи.
— Ти ме измами — изпъшка непознатият. — Уж не си знаел нищо, уж за пръв път чуваш за Филики етерия, пък…
— Пак го казвам.
— А това за облаците?
— Какво толкова те изуми тази дума? Облаци, е добре, облаци. Щом всички християни са си подали ръка за борба, ще рече, буря се кани над турската чалма. А за да стане буря, първом се събират облаци на небето. Какво толкоз има за чудене?
— А, ти така, значи, си го казал… — Гостът се поотпусна. — Ние, людете от Заверата, си имаме свой език, Силдар. За писмата и за… когато се боим от ухо на издайник. Ето, чуй някои думи от този таен език: дървета — значи пушки; разпечатване — предателство; трън — враг; цвят — приятел; дъжд — Върховното ръководство на Филики етерия; метеки наричаме турците; пастири — румъните; постници — българите; готови — гърците; железни — ингилизите и прочие. Та именно на този език облак означава член на Заверата.
— Аха, разбирам — изхихика Силдаря. — Разбирам. Ти си помислил, че… Хубаво съм те прескимбичнал!…
— Това пък какво значи?