Помогна й да седне и пак подвикна на Бяно:
— Ти бе! Излез навънка, затвори вратата и застани пред нея, че тук ще поразгърдя Анифе ханъм. Никого да не пущаш, чуваш ли?
Половин час по-късно двете жени излязоха. Анифе ханъм се подпираше на ръката на хаджи Рифатовата жена. Когато минаваше покрай него, изгледа го продължително. И от този неин поглед на него му се дощя земята да се продъни под краката му и да го погълне…
11
Георги Силдаря открехна вратата на одаята и рече:
— Ела!
След малко в очертанията й се появи една бръсната глава с усукан на една страна чамбас и веднага след това гигантската фигура на Сяро Барутчията я запълни цялата. Дюшемето на стаята жално изскърца, докато Сяро отиваше до отсрещния миндер.
— Чу ли? — попита го Силдаря.
— Кое чух, кое не. — Барутчията помръдна по начин, който при хора с нормално телосложение би могъл да се определи като „сви рамене“.
— Повтори още веднъж думите на Анифе ханъм! — каза Силдаря, пък като видя смущението на Бяно, добави: — Повтори, повтори! Анджак Сяро и аз сме „твоите“.
Бяно повтори — не само думите на жената, но и цялата случка. И пак баща му попита с предишната строгост:
— И ти?
— Какво аз? Казах й, както си е — че не знам кои са тия „моите“. — Тук Георги Силдаря изпъшка тежко. — А щом си отиде, веднага дойдох при тебе.
— Другиму да си говорил?
— Не, тате. Спуснах кепенците и право при тебе.
— Е, слава на бога поне за това — прекръсти се бащата. — Че с този твой акъл…
— Не кори момчето, Силдар — избоботи гостът. — Не е виновно то, че ти и от него си скрил…
Георги Силдаря понечи да отговори нещо, но се въздържа и се почеса по врата.
— Кой знае — рече, — може и да си прав. — Сетне показа с очи на Бяно едно място на миндерлъка. — Седни! Чичо ти Сяро невям е прав. Не си малък, вече трябва сам да преценяваш кога да говориш и кога… да мълчиш. — Бащата спокойно издържа настойчивия изпитателен поглед на сина си. — То, ако погледнеш, онова, дето имам да ти кажа е много късо. Сяро и аз сме „твоите“. Сега и ти трябва да станеш от нашите.
— Кои са „вашите“?
— Всички… или почти всички българи.
— И почти всички християни по турско — изломоти в допълнение Сяро Барутчията. Ако останеше на Силдаря, той можеше и да не спомене другите народности в заговора.
— И какво е опазил Тодория Ексара?
— Че утре ще се вдигнем „за вяра“ и ще смъкнем полумесеца.
— Въстание? — вдигна вежди Бяно. — Буна?
— Кажи го кървава рат — потвърди бащата. — Или ще извоюваме свобода, или до един ще паднем в нея. — Помълча малко, жадно вторачен в различните изражения, що се сменяха върху лицето на сина му. — Е, сега знаеш всичко. Или поне най-важното. Ще бъдеш ли и ти с нас, когато тръгнем срещу гаджалите?
Колебанието на Бяно продължи колкото едно мигване на окото, а когато отговори, в гласа му се усещаше рядка за него твърдост:
— Не, тате.
— Не? — Георги Силдаря така повтори тази късичка дума, сякаш едновременно и не вярваше на ушите си, и се готвеше да се нахвърли върху сина си. После смени заплахата с насмешка: — И защо не, твоя милост?
— Защото сам казваш: кървава рат.
— И какво? Мигар се уплаши?
— Не съм се уплашил. Но вие уж все сте християни, пък на̀, готвите се да вършите зло. Къде ви остава тогаз християнството?
Двамата се смутиха, не бяха очаквали такива възражения от един син на Георги Силдаря. Най-сетне проговори Сяро:
— Чакай първом да се разберем, момче. Ти българин и християнин ли си или турска подлога?
— Българин и християнин, чичо Сяро.
— И не ти ли тежи, дето турчинът, бог да го убие, е стъпил на врата ни?
— Разбирам накъде биеш. Турците са зло, вярно. Но който на злото отговаря със зло, твори още по-голямо зло.
— Бабини деветини! — викна раздразнен бащата. — Я иди се опитай да поклатиш турчина с добро, че да видиш звезди посред бял ден. Звяр е турчинът, не човек!
— А Хаджи Рифат? Ами хаджи Молла? И тях ли броите между зверовете? — не отстъпваше Бяно. — На̀, виждате ли, и между турците се срещат люде, които се срамят от злото и… навремени са по-добри и от християните…
— Иди такъв да го наддумаш — разпери ръце бащата. — Е, какво? Утре ако ме видиш счепкан гуша за гуша с някой агарянин, ти невям ще останеш настрана да гледаш сеир?
Бяно не отговори веднага. Пък и въобще не отговори. Задоволи се да каже:
— Ти имаш нужда от човек като моя приятел Мавроди Коджакара, тате. Той е такъв — пълен с омраза и злост към турците. — И повтори: — Такъв човек ти трябва.