Докато Трънка донагласяше трапезата, мъжете — и Васил барабар с тях — стояха близо до огнището, топлеха длани от ленивите пламъци на бъдника и говореха полугласно, като в църква. Когато всичко беше готово и върху боговицата грейна запалена вощеница, Георги Силдаря рече едно неясно: „Е хайде сега“ и скоро шестимата се наредиха прави около софрата. Бащата се поклони пред питата и запалената свещ, после се прекръсти три пъти. Другите го последваха и докато останаха със сведени очи, Георги Силдаря прочете криво-ляво „Отче наш“. Но времето за сядане още не бе дошло. Трънка отиде до огнището, сложи в една пръстена паничка няколко въглена и върху тях малко тамян, пак се върна до софрата и подаде паничката на баща си. Силдаря прекади трапезата, а сетне, последван от децата си, тръгна да прекади всичките стаи на къщата заедно с хаета, кьошка, избата и сайванта. Кадеше и през цялото време пееше под носа си „Рождество твое, Христе боже наш…“, но не произнасяше думите, а нещо като „Тра-та-та-та-та-а-а, тра-та, тра-та, тра-а-а…“ Някога си бе научил това църковно песнопение, но го бе наизустил с гръцките му думи, та сега предпочиташе неопределеното „Тра-та-та“…
Като свърши и това, шестимата се върнаха във вкъщито и насядаха около софрата. Бащата начупи боговицата и подаде на всеки по парче, едно задържа и за себе си. Нетърпеливият Васил вече посягаше с дървената лъжица към боба, но гласът на Георги Силдаря го накара гузно да прибере ръка:
— Бъдни вечер е, деца. Бъд-ни! Да даде господ бъдното да дойде скоро, още тази година. И да донесе най-хубавото, което всеки българин и християнин си пожелава… Амин!
Всички налапаха големи залци от топлата пита и забиха лъжици в боба, само едничък Бяно се забави, закъсня. Замисли се над думите на баща си и се усмихна: Георги Силдаря, верен на себе си, смесваше църковния празник с чисто светските си щения… Разбра това и рече подир баща си:
— Амин!
Едва глътнаха по няколко хапки, когато Трънка тури ръка на устата, скочи и изтича навън. Пею също остави лъжицата:
— Прощавай, тате, ама… Нали трябва да видя…
— Иди, иди — съгласи се веднага Силдаря. Маслинените му очи се смееха съчувствено. — Ама не я вземай много навътре тази работа. То и майка й беше така в тези месеци от нищо и никакво все й се повдигаше.
Докато Пею излизаше от стаята, Васил попита:
— Ама защо й се повдига бе, тате?
Манол се изкиска, Бяно се престори, че се е задавил с нещо. Бащата изсумтя недоволно:
— Яж там и много не питай!
След малко младоженците се върнаха, заеха местата си край софрата и сякаш нищо не било, продължиха да се хранят. Измина още някое време и Георги Силдаря се плесна по коляното:
Твоят приятел — обърна се към Бяно, — Коджакара де, нали е сам?
— Сам е Мавроди — потвърди Бяно. — Няма си нийде никого. Нали есенес майка му и сестричето…
— Как не се сети бе, човек, да го поканиш! Бъдни вечер е сега, не е редно да се остави момчето само като кукувица. Ама и аз, на̀! — Той се почука сърдито по главата. — Видях го аз онзи ден, поприказвах с него даже, пък хич не ми мина през акъла да го попитам за днеска!…
— А, не е сам — успокои го синът. — Той се е сдостил напоследък с Добрито Желязков от Ново село…
— Чувал съм го — потвърди бащата. — Онзи, дето измислил чаркове, нали? Е, какво, двамата единаци ли са се събрали тази вечер?
— Поканиха ги Топракчиевите синове, у тях са сега.
— Хубаво — рече Силдаря. — Ала не е хубаво, дето Топракчиевите са се сетили за твоите другари, а ти не си се сетил.
Бяно не отговори. Подир малко отвън се чу пронизително изсвирване и Манол се размърда неспокойно на мястото си. Извърна поглед към баща си:
— Тате бе, може ли да изляза?
Такъв беше редът в Силдаровата къща, а кажи-речи и във всички други къщи по онова време — не можеше и да се помисли някой да стане от трапезата преди баща си или поне без разрешение от него.
— Къде ще ходиш? — строго запита Георги Силдаря, но веднага се досети: — Аха, ще коледувате, а? — Манол потвърди. — Че не можаха ли да почакат твоите барем докато хвърлим житото?
Тоя обичай бе останал от памтивека. Нахранеха ли се, всеки вземаше по малко варено жито с лъжицата, хвърляше го из комина и произнасяше три пъти: „Цъфти къща, цъфти къща, цъфти къща!“
Манол не намери дума за отговор, но бащата великодушно махна с ръка:
— Хайде, върви, от мене да мине!
Манол откачи от пирона и наметна ямурлука си, а зад него Васил се приготви неусетно да се шмугне навън, когато бате му отвори вратата. Забелязаха го и бащата го повика: