Докато премисляше тези неща монахът, изведнъж си каза, че той може би владее една такава хорска тайна, свързана с най-големия страх — страха за животеца им. Това неочаквано откритие толкова го развълнува, че той скочи и трескаво се заразхожда из тъмната стая. Дълго разчопля находката си, после спря и произнесе гласно:
— Ами да! В ръцете ми са!
Първи път той се бе докоснал до тази тайна в онази есенна вечер, когато Димитраки му поиска предварително опрощение за едно предателство, а веднага след това се разчу, че са прибрали Тодория Ексара. Около две седмици по-късно се случи странната изповед на хаджи Ставраки Драгнев. От нея таксидиотът със смаяни уши научи за всехристиянското съзаклятие против турчина, па и някои имена на тукашни заговорници. Пак по онова време протодякон Евлампий от Дохиари на път за Шумен и Варна преспа една нощ в Сливен при таксидиота и отвори приказка за Заверата и Филики етерия; две-три думи каза, но стигаха, за да прозре Партений, че отците от неговата светогорска обител не са чужди на готвеното дело. Тогава монахът дълго преценява нещата и накрая реши, че най-разумно е да не си пъха гагата в тази работа, с нищо да не показва, че изобщо е чул за нея. Ако Заверата успее, казваше си Партений, той самият няма да остане настрана от файдата, ала ако не успее, по-добре е да бъде по-далеч от сатъра…
Сега обаче, шибнат от още пресния спомен за преживяното в Ески Джами, умът му с трескава плодовитост му подсказа как да направи тъй, че да опита от меда, без да се убоде на жилото. Ще мълчи, ама ще му плащат за мълчанието!…
Като огледа от всички страни това решение и си припомни имената, които бе научил от хаджи Ставраки Драгнев, Партений излезе от метоха и въпреки вятъра забърза надолу към града. Половин час по-късно той вече не само седеше срещу чорбаджи Захарий, един от най-видните „елини“ на Сливен, но и бе завършил неизбежните встъпления.
— Сполай ти за почерпката и за гостолюбието, чорбаджи — въздъхна калугерът. — Ех, бог ми е свидетел — той се прекръсти чевръсто, — че не от зла воля ще ти отвърна с лоша вест и заплаха.
Ръката на Захарий, посегнала към чинийката с емиш, остана увиснала във въздуха.
— Какво ще рече това слово, отче?
— Ще ти кажа без заобикалки, чорбаджи, както се говори между християни и приятели. Над тебе и някои твои достове се трупат черни облаци, чорбаджи. Открили сте важна тайна на човек, който не е заслужавал вашето доверие. И сега от страх ли, от алчност за награда ли, решил е един по един да ви предаде на аяна.
Дълго мълча чорбаджията, преди да изрече тихо:
— Ти откъде знаеш всичко това, отче Партение?
— От него самия — повдигна тесните си рамене калугерът. — Дойде да се изповяда, преди да стори гнусното предателство. И най-напред ми спомена твоето име.
— Моето? — Стопанинът потрепера. — Коя ще да е тая твар?
— Не искай от мене да ти кажа името му, чорбаджи. Не е християнско срещу собственото си спасение да обречеш мене на вечни мъки в ада.
Ново продължително мълчание.
— И ти? Какво му рече ти, отче?
— Какво можех да му река, чорбаджи? Съветвах го с добро, отказа. Заплаших го със Страшния съд, алчността му надви. По двайсет алтъна на име щял да му наброи Тахир ага в шепата, така каза.
— И как завърши изповедта на този… този окаяник, отче? — с растяща тревога попита Захарий.
— Аз съм скромен служител господен и не ми подобава да имам дял в подготвяно насилие, било то дори и за вярата — последните думи Партений натърти многозначещо, — но и не мога така с леко сърце да присъствувам, когато се готвят да предават христови войници на неверника. Със сълзи на очи измолих от предателя да не сторва веднага намисления грях. И после…
— Какво после? Говори, не ме измъчвай, отче Партение!
— И после го попитах дали няма да се откаже от намисленото издайничество, ако друг му даде по двайсет алтъна на име. Той склони — за него били важни парите…
— Има бог! — каза с дълбока вяра Захарий и се прекръсти.
Като видя този кръст на благодарност, Партений сърдито скръцна със зъби. Дявол да го вземе, какво беше туй евтинджийство да определи само по някакви си двайсет жълтици на човек? Монахът побърза да се поправи: