— Какво? Просто се погрижи да не ми се мярка пред очите — сухо каза Ваймс.
— Туй нема да е проблем — рече тролът. Той посочи малък сандък до щайгата, широк около стъпка, Беше прекалено малък да побере _цял_ трол. Ваймс се опита да го игнорира, но не му се удаде лесно.
— За какво си искал да ме видиш? — запита той, стараейки се да спре въображението си да излъчва собствена продукция ужаси на екрана в главата му.
— Цигара, гос’ин Ваймс? — предложи Хризопрас, отваряйки кутията. — Тез отлево биват за хора. От най-убавия сорт.
— Имам си свои — отказа Ваймс и извади омачкания пакет. — За _какво_ става дума? Зает човек съм.
Хризопрас запали сребриста тролска цигара и дръпна дълбоко. Разнесе се миризма на изгорял калай.
— Ъхъ, зает си, зарад онуй умрелото джудже — потвърди той, взирайки се настрани.
— Е?
— Не го е утрепал трол — заяви Хризопрас.
— Откъде знаеш?
Сега тролът погледна Ваймс право в очите.
— Ако беше, досега да съм разбрал. Позададох некои въпроси насам-натам.
— Ние също.
— Аз задавам въпроси бая по-силно — натърти тролът. — И получавам ‘ного отговори. Некой път получавам отговори на въпроси, дето още не съм ги задал дори.
„Бас ловя — каза си Ваймс. — А _аз_ трябва да спазвам правила.“
— Защо ще ти пука кой убива джудже?
— Гос’ин Ваймс! Аз съм почтен гражданин! Мой обществен дълг е да ми пука! — Хризопрас се вторачи в лицето на Ваймс, за да види как ще мине това, и се ухили: — Целата тая тъпа работа с Куумската долина влияе зле на бизнеса. Народът се дразни, вре си носа, задава въпроси. Аз седя тука и се нервя. И тогаз дочувам, че старият ми приятел Ваймс се е заел със случая и си думам: оня гос’ин Ваймс, он мо’е чат-пат да е пълно перде към ниу-ансите на тролската култура, но човекот си е точен кат’ стрела и не е вчерашен. Он шъ види, че оня тъй наречен трол си е забра’ил бухалката и шъ съ скъса от смях, толкоз е прозрачно! Некое джудже го е сторило и сака да натопи троловете, къ-тъ-дъ* — той се облегна назад.
[* К.т.д. — от Евклид „Което и трябваше да се докаже“. — Б.пр.]
— Каква бухалка? — тихо попита Ваймс.
— К’во?
— Не съм споменавал бухалка. Във вестника нямаше ни дума за тролска бухалка.
— Драги гос’ин Ваймс, т’ва го дрънкат градинските украси — укорително рече Хризопрас.
— И джуджетата си споделят с вас, така ли?
Тролът се загледа замислено в тавана и изпусна струя дим.
— Накрая — сви рамене той. — Но т’ва са просто подробности. Само между нас двамцата, тук и сега. Ние ги разбираме тия неща. Ясно е като к’вот си щеш, че откачените джуджета са се сдърпали или онуй джудже е умряло от старост, или…
— … или сте му задали малко въпроси?
— Не е нужно туй, гос’ин Ваймс. Оная бухалка е само лъжлива следа. Джуджетата са я сложили там.
— Или пък убиецът е бил трол, изпуснал си е бухалката и е избягал — контрира го Ваймс. — Или пък е бил умен и си е помислил: никой няма да повярва, че трол е бил толко тъп, че да си остави бухалката, тъй че ако я _оставя_, джуджетата ще оберат пешкира.
— Ей, добре, че тук е бая ладовинка, инак щях да изпусна нишката — засмя се Хризопрас. — Но пък тогаз питам, влиза трол в гнездото на ония гнусни дълбинници и утепва само един? Нема начин, приятел, нали? Ще отупа колкот’ докопа, туп, туп!
Той забеляза объркването на Ваймс и въздъхна.
— Виж, ‘секи трол, влезнал там, ще да е изоглавен, кат’ за начало. Нъл’ ‘наеш как се палят хлапаците? Тъпчат им главите с чест и слава и с разни дрънколевини за призвание, а тоя копролит разяжда мозъка по-бързо от скалотръс, даже по-бързо от ситнеж. От онуй, дето дочувам, джуджето се е гътнало по _юр-ридически_ причини, тихо и кротко. Ние не действаме така, гос’ин Ваймс. Играл си играта, ‘наеш правилата. Кат’ вкараш трол насред джуджета, става кат’ лисица сред… абе ония пернатите, дето мътят яйца…
— Лисица в курник?
— Туй е… сещаш ли се, козина, дълги уши…
— Зайци?
— Точно туй! Да треснеш едно джудже и да се измъкнеш? На никой трол нема да му стигне едно, гос’ин Ваймс. То е кат’ при вас със семките. В играта си е баш таман.
— Каква е тая игра?
— Не си играл „Туп“? — Хризопрас явно се изненада.
— О, _това ли_? Не играя на тези — промърмори Ваймс. — А що се касае до скалотръса, ти _си_ най-големият доставчик. Само между нас двамцата, тук и сега.