— През деня? Да се разпарчетосам на сто и петдесет дезориентирани части? Не! Но ти можеш да се измъкнеш като вълк, нали?
— Бих предпочела да не бъда изникващо от пода слузесто чудовище, ако нямаш нещо против.
— Да, разбирам. Представлението няма да е много приятно. — Сали отръска малко тиня от себе си. — Ъх, тая гадост е _отврат_.
— Значи най-доброто, на което можем да се надяваме, е никой да не ни разпознае, като се измъкнем — обобщи Ангуа, издърпвайки лепкава зелена бучка от косата си. — Поне можем да… О, не…
— Какво има?
— Ноби Нобс! Там горе е! _Надушвам_ го! — Тя панически посочи гредите отгоре.
— Имаш предвид ефрейтор Нобс? Дребният пъпчасал… човек?
— Не сме под участъка, нали? — Ангуа се озърна тревожно.
— Не мисля. Изглежда някой танцува. Но как можеш да надушиш един човек насред… всичко това?
— Усещането е доживотно, повярвай ми. — При ефрейтор Нобс миризмата на вкиснато зеле, мехлем срещу акне и доброкачествено кожно заболяване се видоизменяха в странен мирис, който действа на обонянието като пила по струните на арфа. Мирисът сам по себе си не е _отвратителен_, но е като притежателя си: странен, повсеместен и дяволски труден за забравяне.
— Е, той е колега все пак. Няма ли да ни помогне?
— Ние сме _голи_, младши страж!
— Само формално. Тази кал наистина полепва.
— Имам предвид _под_ калта! — натърти Ангуа.
— Да, но ако имахме дрехи, и _под тях_ щяхме да сме голи! — изтъкна Сали.
— Сега не е моментът за логика! Сега е моментът да не заставам пред ухилената физиономия на Ноби!
— Но той те е виждал във вълчия ти вид, нали? — настоя Сали.
— Е, и? — озъби се Ангуа.
— Ами формално погледнато, тогава си гола, нали?
— _Да не си посмяла да му го кажеш!_
>
Ноби Нобс, една сянка в топлия червен сумрак, сръчка сержант Колън.
— Няма нужда да си държиш очите затворени, серж — окуражи го той. — Всичко е по легална драматизация. Лиска казва, че туй е артистично възпяване на женското тяло. Пък и си е сложила дрехи.
— Два пискюла и сгъната кърпичка не са дрехи, Ноби — Фред се смъкна по-надолу в стола си. Розовото маце! Е, дума да няма, бил е в армията и в Стражата, пък човек не може толкоз време да е в униформа, без да види едно-две нещица… или три, сега като се замисли. И си е вярно, както Ноби посочи, че балерините в операта не оставят кой знае колко на въображението, поне не и на Нобиното, но пък балетът следваше да е Изкуство, дори с известен недостиг от постаменти и амфори, понеже е скъпо да се представят, пък и балерините не се подмятат нагоре с краката. А най-лошото беше, че вече бе мернал двама познати сред публиката. За щастие те не го бяха забелязали, което ще рече, че всеки път като надзърваше крадешком натам, те зяпаха в обратната посока.
— Е тая част сега е наистина трудна — прошепна Ноби разговорливо.
— Ъ-ъ… така ли? — Фред Колън отново стисна очи.
— О, да. Туй е тройният тирбушон…
— Виж, управата не възразява ли да идваш тук? — смънка Фред, плъзгайки се още по-надолу в стола си.
— А, не. Радват се да има страж в заведението — сподели Ноби, без да отделя очи от сцената. — Казват, че тъй клиентелата се съобразявала. Пък и аз идвам само да изпратя Бети до тях.
— А Бети е?…
— Лиска е само пилонното й име — сподели Ноби. — Казва, че никой не би обърнал внимание на екзотична танцьорка на име Бети. Звучало като че по` й върви да държи купа смес за кекс.
Колън затвори очи, опитвайки се да пропъди въображаемата комбинация от бронзовата гъвкава фигура на сцената с купа смес за кекс.
— Май няма да ми дойде зле глътка свеж въздух — изпъшка той.
— О, не още, серж. Следващата е Броколи. Тя може да опре крак в тила си, да знаеш…
— Това не го вярвам! — облещи се Фред Колън.
— Може, бе, серж! Виждал съм я как…
— Не вярвам да има танцьорка на име Броколи!
— Е, викаха й Бонбон, серж, ама после чу, че броколито е по-здравосл…
— Ефрейтор Нобс!
Звукът май идваше изпод масата.
Ноби се оцъкли към Колън, след което погледна надолу.
— Да? — пробва той предпазливо.
— Аз съм сержант Ангуа — каза подът.
— О? — смънка Ноби.
— Какво е това място? — продължи гласът.
— Клуб „Розово маце“, сержант — послушно отвърна Ноби.
— О, богове! — Отдолу се дочу разговор, след което гласът запита: — Там горе има ли _жени_?
— Да, сержант. Ъ-ъ, какво правите долу, сержант?
— Давам ти нареждания, Ноби — скастри го гласът. — Там горе _има_ ли жени?
— Тъй вярно, серж. Много.
— Добре. Помоли някоя да слезе в избата. Трябват ни две-три кофи топла вода и някакви кърпи, схвана ли?