Ноби осъзна, че музикантите са спрели да свирят и Лиска е замръзнала насред приклякването с отваряне на коленете. Всички се вслушваха в говорещия под.
— Тъй вярно, сержант — отвърна Ноби. — Схванах.
— И някакви чисти дрехи. И — разнесе се подземен шепот — нека са повечко кофи вода. И четка за дъски. И гребен. И още един гребен. И повечко кърпи. О, и два чифта обувки, трийсет и седми и… трийсет и четвърти номер? Вярно ли? Добре. А Фред Колън с теб ли е или това е тъп въпрос?
Фред прочисти гърло.
— Тук съм, сержант — докладва той. — Но дойдох само да…
— Добре. Искам да ми заемеш едни нашивки. Имам лошо предчувствие за следващите няколко часа и не ми се ще _някой_ да забрави, че съм сержант. Схванахте ли вие двамата?
— _Пълнолуние е_ — прошепна Фред на Ноби като мъж на мъж, след което отвърна по-силно: — Да, сержант. Може да отнеме малко вре…
— Не! Не може! Щото под вас стоят върколак и вампир, ясно? Имам наистина кучи ден, а тя има зъбобол! Излизаме след десет минути в човешки вид или при всички положения! Какво? — Разнесе се шепот. — Защо цвекло за салата? Как, за бога, може да имат цвекло за салата във вариететно шоу? Моля? Ясно. Ябълка ще свърши ли работа? Ноби, младши страж Гърбатен се нуждае от ябълка, спешно! Или нещо друго за захапване. А сега бегом!
>
Кафето е само начин да откраднеш време, което по право принадлежи на малко по-старата ти личност. Ваймс изпи две чаши, изми се и поне направи опит да се обръсне, от което се почувства почти човешки, ако изключеше усещането, че части от главата му бяха натъпкани с топла вата. Накрая, решил, че се е закрепил дотолкова, доколкото изобщо е възможно, и вероятно би могъл да се справи с въздълги въпроси, той бе въведен в Продълговатия кабинет на Патриция на Анкх-Морпорк.
— А, командире — посрещна го Лорд Ветинари, вдигайки очи след обмислен интервал и избутвайки настрана някакви книжа. — Благодаря, че дойдохте. Изглежда поздравленията биха били на място, както разбрах.
— И какъв е поводът, сър? — отвърна Ваймс, надянал специалното си празно изражение за разговори с Ветинари.
— Хайде, Ваймс! Вчера имаше всички признаци за междувидова война насред центъра на града и изведнъж нямаше такава. Онези банди са били доста страховити, доколкото разбирам.
— Повечето от тях хъркаха или се дърлеха помежду си, когато пристигнахме, сър. Трябваше само да ги разчистим — поднесе версията си Ваймс.
— Да, разбира се — подметна Ветинари. — Действително е било доста изненадващо. Впрочем, моля, седнете! Наистина не е необходимо да стоите пред мен като ефрейтор на пост.
— Не знам за какво говорите, сър — излъга Ваймс, срутвайки се с благодарност върху един стол.
— Не знаете ли? Говорех за скоростта, Ваймс, с която двете страни са успели едновременно да излязат от строя с помощта на силни напитки…
— Не бих могъл да знам нищо за това, сър. — Реакцията бе автоматична, правеше живота по-лек.
— Нима? Изглежда, Ваймс, че в процеса на подготовка за предстоящия сблъсък както троловете, така и джуджетата са се сдобили с нещо, което — допускам — са помислили за бира.
— Наря… наливаха се от сутринта, сър — посочи Ваймс.
— Действително, Ваймс, и вероятно затова джуджешкият контингент е допуснал нехайство в изобилното поглъщане на бира, която е била значително… подсилена? Доколкото разбирам, части от площад „Сатор“ все още намирисват на _ябълки_, Ваймс. Поради което човек може да се подведе, че онова, което всъщност са пили, е било смес от силна бира и залитак, който е ябълков дестилат, както знаете…
— Ъ-ъ, предимно ябълков, сър — услужливо го коригира Ваймс.
— Точно така. Коктейлът е известен като „Гаф“, струва ми се. Колкото до троловете, човек би могъл да допусне, че ще е много трудно да се намери нещо, което да направи тяхната бира по-опасна, отколкото очевидно е, но се чудя дали сте чувал, Ваймс, че чрез смесване на различни метални соли се прави питие, известно като _лъглар_ или Големият чук?
— Не мога да потвърдя, сър.
— Ваймс, част от настилката на площада е фактически разядена от това нещо!
— Съжалявам, сър.
Ветинари забарабани с пръсти по масата.
— Какво бихте направил, ако задам прям въпрос, Ваймс?
— Ще ви отвърна с откровена лъжа, сър.
— Тогава няма да го правя — Ветинари леко се усмихна.
— Благодаря, сър. Аз също.
— Къде са затворниците?
— Пръснахме ги из участъците. Като се събудят, ще ги поизмием с маркучите, ще им запишем имената, ще им връчим разписка за оръжието и гореща напитка и ще ги натирим навън.
— Оръжията им са от голяма културно-битова стойност за тях, Ваймс.