— Какво? Каква лечебна мощ? — слиса се Ваймс.
Старицата му се усмихна щърбаво и отпусна кривака.
— Хубаво! Държим клиентите ни да се отнасят сериозно с геологията. Тази седмица получихме малко тролит.
— Добре, но аз всъщност…
— Това е единственият минерал, който пътува назад във времето, да знаеш.
— Тук съм да видя Мистър Блясък — успя да вметне Ваймс.
— Мистър кой? — промърмори старицата, слагайки ръка до ухото си.
— Мистър Блясък! — повтори Ваймс, вече губейки увереност.
— Не съм го чувала, драги.
— Той, ъ-ъ, ми даде това — Ваймс извади двете половинки на каменното яйце.
— Аметистова геода, много хубав образец, ще ти дам седем долара!
— Вие ли сте, ъ-ъ, Пикълс или Поинтър? — пробва Ваймс за последно.
— Аз съм госпожица Пикълс, драги. Госпожица Поинт… — тя спря. Изражението й се промени, стана малко по-младо и значително по-будно.
— Аз съм госпожица Поинтър, драги — каза жената. — Не се тревожи за Пикълс, тя само управлява тялото, докато съм заета. Ти ли си командир Ваймс?
Ваймс се облещи:
— Да не ми казвате, че сте две? В едно тяло?
— Да, драги. Предполага се, че е заболяване, но мога само да кажа, че сме си добре. Не съм й споменавала за Мистър Блясък. Предпазливостта никога не е излишна. Ела насам, хайде!
Тя го поведе покрай прашасалите кристали и друзи в задната част на магазинчето, където имаше широк коридор, обрамчен с лавици. Кристали от всякакви размери искряха към него.
— Разбира се, геолозите открай време се интересуват от троловете, понеже са създадени от метаморфична скала — разговорливо подхвана госпожица Поинтър/Пикълс. — Ти самият не събираш ли минерали, командире?
— Чат-пат съм отнасял по някой камък, хвърлен по мен. Не съм си правил труда да проверя какъв вид е.
— Ха! Не е ли срамота, че тук сме на глина — подхвърли жената, а звукът от приглушени гласове се усили. Тя отвори една врата и застана встрани. — Давам им помещението под наем. Заповядай, влез!
Ваймс огледа горните няколко стъпала от спускащото се надолу стълбище. „О, бабината му! Пак ще слизаме под земята.“ Но отдолу проникваше топла светлина и гласовете се долавяха по-силно.
Мазето бе просторно и хладно, пълно с маси, на които седяха по двама души, наведени над шахматни дъски. Игрална зала? Играчите бяха джуджета, тролове и хора, но общото между тях бе концентрацията. Вдигнаха равнодушни очи към Ваймс, спрял насред стълбите, и после се върнаха към играта си.
Ваймс продължи до долу. Това трябваше да е важно, нали? Мистър Блясък бе решил, че той трябва да го види — хора, тролове и джуджета, играещи заедно. От време на време двойка играчи вдигаше очи, разменяше погледи и се ръкуваше. После единият отиваше на нова маса.
— Какво забелязвате, господин Ваймс? — разнесе се плътен глас зад гърба му. Ваймс се застави да се обърне бавно.
Седналата в сенките до стълбището фигура беше изцяло загърната в черно. Изглеждаше поне с глава по-висока от Ваймс.
— Всички са млади? — рискува той и додаде: — Мистър Блясък?
— Именно! Привечер имат навика да идват още доста младежи. Моля, седнете, сър.
— Защо дойдох да ви видя, Мистър Блясък? — запита Ваймс, присядайки.
— Защото искате да разберете защо дойдохте да ме видите — отвърна тъмната фигура. — Защото се лутате в мрака. Защото господин Ваймс, с неговата значка и палка, е пълен с ярост. Повече от обикновено. Внимавайте с тази ярост, господин Ваймс.
„Мистика“ — помисли си Ваймс.
— Бих искал да видя с кого разговарям — заяви той. — Какво сте вие?
— Ако си сваля качулката, няма да можете да ме видите — отвърна Мистър Блясък. — А колкото до това _какво_ съм, ще ви задам следния въпрос: вярно ли ще е да кажем, че капитан Керът, макар и много щастлив да служи на Стражата, е законният крал на Анкх-Морпорк?
— Имам проблеми с термина „законен“ — отвърна Ваймс.
— Така и дочух. Може тъкмо това да е причината да не предяви правата си до момента — отбеляза Мистър Блясък. — Но няма значение. Е, аз съм законният — извинете ме — и неоспорим крал на троловете.
— Нима? — подметна Ваймс. Не беше кой знае какъв отговор, но алтернативите в този контекст бяха ограничени.
— Да. И когато казвам неоспорим, наистина го имам предвид, господин Ваймс. Незнайните човешки крале трябва да прибягват към магически мечове или легендарни подвизи, за да предявят рождените си права. На мен не ми се налага. Аз просто трябва да се _появя_. Наясно ли сте с концепцията за метаморфичната скала?
— Имате предвид начина, по който троловете наподобяват определени видове скали?
— Именно. Шист, Слюда, Аспид и прочее. Дори Тухльо, бедният младок. Никой не знае защо е така, макар че са изписани хиляди думи в този смисъл. О, дявол да го вземе, както бихте казали вие. Заслужавате да надзърнете. Пазете си очите. Аз, господин Ваймс…