Ваймс избута стола си назад.
— Беше ми приятно да се видим, Мистър Блясък, но ми подхвърляте само гатанки и…
— _Седнете_, командире! — Тихият глас имаше учителска тоналност, която подгъна краката на Ваймс. — Така — продължи Блясък. — Осем трола, трийсет и две джуджета. Джуджетата са винаги първи. Джуджето е малко и бързо и може да се движи по всички квадратчета във всяка посока. Тролът — понеже, както е всеизвестно, сме тъпи и влачим бухалките си — може да се движи само с по едно квадратче във всяка посока. Има и други ходове, но какво виждате дотук?
Ваймс се опита да се концентрира. Беше трудно. Това беше игра, не _наистина_. Освен това отговорът бе толкова очевиден, че не можеше да е правилният.
— _Като че ли_ джуджетата трябва да печелят всеки път — рискува той.
— А, естествено подозрение, _харесва_ ми! Всъщност за най-добрите играчи везните са леко наклонени в полза на троловете. Като цяло, защото тролът може при подходящи обстоятелства да причини _доста_ щети. Между другото, как са ребрата ви?
— По-добре, след като попитахте — кисело отвърна Ваймс. Бе ги забравил за двайсет благословени минути, но сега пак го прободоха.
— Добре. Радвам се, че Тухльо намери Детритус. Има свестен мозък, ако спре да го пържи през половин час. Но да се върнем на играта ни… предимствата за всяка страна всъщност са без значение, защото един рунд се състои от _две_ битки. В първата играете с джуджетата. Във втората — с троловете. Както сигурно предполагате, на джуджетата им е по-лесно да играят от страната на джуджетата, което изисква стратегия и методи за атака, свойствени за едно джудже. Понякога еквивалентното се отнася за троловете. Но за да _победите_, трябва да играете и от двете страни. Трябва всъщност да можете да мислите като древния ви враг. Наистина опитен майстор… Е, огледайте се, командире! Погледнете към дъното на стаята, където приятелят ми Филит играе с Нилс Мишичук.
Ваймс се обърна.
— Какво трябва да видя?
— Каквото виждате.
— Ами онзи трол там е надянал нещо подобно на голям джуджешки шлем.
— Да, едно от играчите-джуджета го направи за него. А той говори доста сносен джуджешки.
— Пие от рог като джуджетата…
— Наложи се да му го направят от метал! Тролската бира би разтопила нормален рог. Нилс например може да пее доста от тролските исторически напеви. Погледнете Габро, ето там. Добър млад трол, но знае всичко възможно за джуджешкия боен хляб. Всъщност мисля, че това на масата до него е бумерангов кроасан. За чисто церемониални цели, разбира се. Командире?
— Ммм? Какво? — смънка Ваймс. Едно добре сложено джудже на близката маса го наблюдаваше с интерес, сякаш бе някакъв вид пленително чудовище. Мистър Блясък се подсмихна.
— За да изучиш врага, трябва да му влезеш под кожата. Когато си под кожата му, започваш да виждаш света през очите му. Габро играе толкова успешно от джуджешката страна, че е зле с тролската. Затова иска да отиде до Меден рудник да се научи от някои от джуджешките майстори на „Туп“. Надявам се да го направи, те ще го научат как да играе като трол. Никой от тези момчета тук не излезе снощи навън да се включи в пиянския бой. Така ние срутваме планини. Капчук върху камък, прояждащ и отнасящ дребните частици. Променящ формата на света, капка по капка. Капчук върху камък, командире. Подземната вода избликва на неочаквани места.
— Май по-скоро ще ви трябва струя — подметна Ваймс. — Не мисля, че планината ще се срути скоро от шепа играчи.
— Зависи къде падат капките — възрази тролът. — След време може да запълнят долина, кой знае? Трябва да се запитате защо толкова настоявахте да влезете в онази мина.
— Защото там имаше убийство!
— И това бе единствената причина? — настоя загърнатата фигура.
— Разбира се!
— А всеки знае какви порти са джуджетата — поклати глава Мистър Блясък. — Е, сигурен съм, че ще дадете всичко от себе си, командире. Надявам се да намерите убийците, преди Мракът да ги настигне.
— Мистър Блясък, някои от служителите ми са запалили свещи около онзи проклет знак!
— Много разумно, бих казал.
— Значи наистина вярвате, че е някаква заплаха? Впрочем откъде знаете толкова много за джуджешките знаци?
— Изучавах ги. Приемам факта на тяхното съществуване. Някои от вашите служители вярват. Повечето джуджета таят вяра някъде дълбоко в загрубелите си душици. Аз уважавам това. Джудже може да се измъкне от мрака, но не и мракът от джудже. Тези символи са много стари. Имат истинска мощ. Кой знае какво старо зло съществува в дълбокия мрак под планините? Няма друг подобен мрак.