Ваймс подсмъркна щастливо, сгъна вестника и запали една пура. Краката му вече почти не трепереха, а огньовете на ужасната ярост бяха се послегнали.
— Свободата на словото, Уиликинс. Просто не може да се озапти — подметна той.
— Често съм ви чувал да отбелязвате това, сър — кимна Уиликинс.
>
_Създанието се плъзгаше из дъждовните улици. Отново объркано! Знаеше, че прониква! Знаеше, че го чуват! Но всеки път, като се впуснеше да последва думите, го запращаха обратно. Запречваха му пътя, тръшваха му вратите под носа. И какво беше това? Някакъв жалък войник! Досега Один вече да е прегризал щита си на две!_
_Но това не беше основният проблем. Наблюдаваха го. А това __никога__ не се бе случвало преди._
>
Пред Двора се мотаеше тълпа джуджета. Нямаха застрашителен вид — тоест, по-застрашителен от този на раса, която по традиция и навик носеше големи тежки шлемове, брони, подковани ботуши и брадви, — а по-скоро изглеждаха объркани, смутени и несигурни защо са там.
Ваймс накара Уиликинс да влезе с каретата в навеса и да предаде телата на Игор, който разбираше от умрели със зелено по устата и подобни неща.
Сибил, Чистофайна и малкият Сам бяха изпратени в един празен кабинет. „Интересно“ — помисли си Ваймс, докато наблюдаваше Веселка с група джуджета да се суетят около детето. Дори сега, всъщност особено сега, предвид напрежението, което караше всеки да се опре на старите обичаи, не беше сигурен колко от служителите му джуджета бяха от женски пол. Изискваше се голяма смелост да покажеш подобен факт в общество, където носенето на порядъчна, бронирана кожена роба до петите вместо панталони те поставя — на моралната карта — в края при Лиска и трудолюбивите й колежки от клуб „Розово маце“. Но ако вкараш гукащо детенце в стаята, можеш да ги забележиш моментално въпреки страховитото им снаряжение и бради, в които би могъл да се изгуби плъх.
Керът си проправи път през тълпата и отдаде чест.
— Доста неща се случиха, сър!
— Ей богу, нима? — каза Ваймс с неистова жизнерадост.
— Да, сър. Всички бяха доста… ядосани, когато изнесохме мъртвите джуджета от мината, пък и наред с другото, отварянето на голямата врата при Петмезената улица предизвика доста голям интерес. Всички дълбинници са се омели, освен един…
— Това ще да е Ловкоклинчи — подхвърли Ваймс, отправяйки се към кабинета си. Керът явно се изненада.
— Тъй вярно, сър! Прибрахме го в килия. Бих искал да го видите, ако нямате нищо против. Плачеше и стенеше в единия ъгъл, целият трепереше, обграден със запалени свещи.
— Пак свещи? Да не го е страх от тъмното?
— Може и така да е, сър. Игор казва, че проблемът е в главата му.
— Не давай на Игор да пробва да му я смени! — бързо каза Ваймс. — Ще се опитам да сляза веднага щом мога.
— Опитах се да говоря с него, но просто стои с празен поглед, сър. Как разбрахте, че сме открили точно него?
— Понасъбрах някои ръбчета и парченца с интересна форма — отвърна Ваймс, сядайки на бюрото си. При недоумяващия поглед на Керът додаде: — От пъзела, капитане. Но има много парченца с небе. Въпреки това си мисля, че може и да се справя, понеже май ми подадоха един ъгъл. Какво разправят подземията?
— Сър?
— Нали знаеш, че джуджетата са се ослушвали за нещо под земята. Чудеше се дали някой не е затрупан, нали? Но има ли… не знам… нещо говорещо, направено от джуджета?
Керът сбърчи вежди.
— Да не говорите за _куб_, сър?
— Не знам. Говоря ли? Ти кажи!
— Дълбинниците имат няколко в мината си, сър, но съм сигурен, че тук няма такива. По принцип са вградени в твърда основа. Тъй или иначе, не се откриват със слушане. Никога не е имало случай да говорят при откриването им. Някои джуджета с години се учат как работи подобно нещо!
— Добре! А сега: Какво _е_ Куб? — запита Ваймс, хвърляйки поглед към входящите бумаги. Слава богу, нямаше бележки от Е. И. Песимал.
— Ами… това е нещо като книга, сър. Говореща. Нещо като вашето Гроздебери, предполагам. Повечето съдържат тълкувания на джуджешкото знание от древни майстори на правото. Може би е много стара… магия.
— Може би?
— Е, техноманските Устройства приличат на неща, _изградени_ от, сещате се, от…
— Капитане, пак изпуснах нишката. Какво са Устройства и защо ги произнасяш с главно „У“?
— Кубовете са вид Устройства, сър. Никой не знае кой ги е създал или с каква първоначална цел. Може да са по-стари от света. Намирани са във вулкани и в най-дълбоките скални пластове. Дълбинниците притежават повечето от тях. Има най-различни в…