[* Което вероятно правеше Фред Колън уникален в аналите на тъмничарската история.]
Това джудже леко го тревожеше. Зад решетките влизаха всякакви типове и нерядко се случваше да поциврят, но за този не знаеше кое беше по-лошо — хлипането или тишината. Беше сложил свещ на столчето до решетките, защото джуджето почваше да вие тревожно, ако нямаше достатъчно светлина.
Разбърка чая замислено и подаде чаша на Ноби.
— Бая чудак си имаме — сподели. — Джудже да го е страх от тъмнината? Не ще да му е в ред главата. Не си докосна чая и бисквитката. Как мислиш?
— Мисля да му взема бисквитката — призна Ноби, протягайки се към чинийката.
— Ти впрочем защо си тук? — подметна Фред. — Учуден съм, че не си нейде да оо-байваш млади жени.
— Лиска тая вечер излезе да купонясва с момичетата — сви рамене Ноби.
— О, трябва да я предупредиш за тия неща — притесни се Колън. — Знаеш как е в центъра, като се опразнят кръчмите и клубовете. Почва едно повръщане, едно врещене и неприлично държание и си свалят блузите и не знам си какво. Викат му… — той почеса глава — тотално омазване.
— Тя само излезе с Ангуа, Сали и Веселка, серж! — Ноби си взе още една бисквитка.
— Оооо, трябва да внимаваш, Ноби! Като се съберат жени срещу мъ… — Фред спря. — Вампир и върколак на гуляй? Чуй съвета ми, синко, стой си в къщи довечера. Пък ако почнат да се държат непри…
Той млъкна, като чу гласа на Ваймс, който приближаваше по спиралните каменни стълби, следван на разстояние от собственика си.
— Значи трябва да им попреча да формират блок, а?
— Да, ако играете от страната на троловете — отвърна непознат глас. — Плътна група джуджета е лоша новина за троловете.
— Троловете бутат, джуджетата хвърлят.
— Точно така.
— И никой не може да прескача централния камък, така ли?
— Да.
— Все пак мисля, че джуджетата имат предимство.
— Ще видим. Важното е…
Ваймс спря при вида на Ноби и Колън.
— Добре, момчета, сега ще говоря със задържания. Как е той?
Фред посочи сгърбената фигура на тясната койка в ъгъла на килията.
— Капитан Керът се опита да говори с него почти половин час, пък знаете как предразполага хората. Ама тоя и дума не обели. Прочетох му правата, но не ме питайте дали ги е схванал. Във всеки случай не си щя чая и бисквитката. Това са права 5 и 56 — додаде той, оглеждайки Свитсън от глава до пети. — Право 5 в е само в случай че имаме Асортимент за чая.
— Може ли да се движи? — запита Ваймс.
— Някак се тътрузи, сър.
— Изкарай го тогава — нареди Ваймс и под питащия поглед на Фред додаде: — Този господин е тук да се увери, че не използваме гумената палка, сержант.
— Не знаех, че имаме такава, господин Ваймс — не включи Фред.
— Нямаме — въздъхна Ваймс. — Няма смисъл да ги пердашим с нещо, което отскача, нали? — добави той, хвърляйки поглед към Свитсън, който отново се усмихна по странния си, едва доловим начин.
На масата гореше свещ. По някаква причина Фред бе решил за уместно да запали друга на столчето до единствената заета килия.
— Не е ли малко тъмничко тук, Фред? — подметна Ваймс, избутвайки настрана купчината чаши и стари вестници, отрупали почти цялата маса.
— Тъй вярно, сър. Джуджетата дойдоха и отмъкнаха маса свещи да ги сложат около безвер… гадния знак — докладва Фред, мятайки нервен поглед към Свитсън. — Съжалявам, сър.
— Не знам защо просто не го изгорим — измърмори Ваймс, разпъвайки дъската за „Туп“.
— Би било опасно сега, когато Призоваващият мрак е наоколо — обади се Свитсън.
— Вярваш ли в тия неща? — учуди се Ваймс.
— Да вярвам? Не — рече грагът, — просто знам, че съществуват. Тролските фигурки са около централния камък, сър — додаде услужливо.
Нареждането на малките бойци върху дъската отне известно време, но пристигането на Ловкоклинчи също. Внимателно побутван от Фред Колън, той вървеше като сомнамбул, очите му обърнати нагоре така, че се виждаше предимно бялото. Подкованите му ботуши задираха по плочите.
Фред го настани на един стол и сложи втората свещ до него. Като привлечени от магия, очите на джуджето се фокусираха върху малките каменни армии, изключвайки за всичко останало в затвора.
— Ще поиграем, господин Ловкоклинчи — тихо рече Ваймс. — Можете да изберете с кои сте.
Ловкоклинчи се пресегна с трепереща ръка и докосна една фигурка. Трол. Джудже беше избрало да играе от троловете. Ваймс хвърли въпросителен поглед към изправения до него Свитсън и в отговор получи още една усмивчица.