Добре, наблъскваш колкото се може повече от гадинките в отбранителен куп, нали така? Ръката на Ваймс се поколеба и премести джудже по дъската. Чаткащият звук при поставянето му отекна с преместването на съседния трол на Ловкоклинчи. Джуджето изглеждаше унесено, но ръката му се бе придвижила със змийска бързина.
— Кой уби четирите миньора, Ловкоклинчи? — меко запита Ваймс. — Кой уби момчетата от града?
Отвърна му празен поглед. Нарочно Ваймс премести наслуки едно джудже.
— Тъмните воини — прошепна Ловкоклинчи, докато един малък трол светкавично изчатка на мястото си.
— По чие нареждане? — Отново поглед, отново хаотичен ход на джудже, последван от движение на трол, толкова бързо, че двете фигурки като че ли стъпиха едновременно на дъската.
— На граг Кофтимели.
— Защо? — _Чат-чат._
— Чули са го да говори.
— Кой е говорел? Куб ли? — _Чат-чат._
— Да. Изкопали са го. Казват, че говорел с гласа на Б’хриан Кървавия Топор.
Ваймс чу как Свитсън ахна и улови погледа на Фред Колън. Кимна с глава към вратата на тъмницата и безгласно изрече няколко думи.
— Той не беше ли прочут джуджешки крал? — подметна Ваймс. _Чат-чат._
— Да. Предвождал е джуджетата в Куумската долина — отвърна Ловкоклинчи.
— И какво е казал гласът му? — запита Ваймс. _Чат-чат._ Зад гърба на Ваймс се чу трето „чат“, когато Фред Колън дръпна резето и застана пред вратата с безстрастен вид.
— Не знам. Ревностен каза, че било за битката. Каза, че били лъжи.
— Кой уби граг Кофтимели? — _Чат-чат._
— Не знам. Ревностен ме повика на сбирката и каза, че граговете са се счепкали ужасно. Каза, че един от тях го е убил в тъмното с рудничен чук, но не разбрали кой е. Всички са се сбили накуп.
„Всичките еднакво облечени — помисли си Ваймс. — Просто силуети, докато не видиш китките им.“
— Защо са искали да го убият? — _Чат-чат._
— Трябвало е да го спрат да унищожи думите! Той е крещял и е удрял куба с чука!
— По куба има… чувствителни места и ако се натиснат в грешен порядък, всичкият звук може да изчезне — прошепна Свитсън.
— Струва ми се, че номерът може да стане и с чук, независимо къде удря! — подметна Ваймс, обръщайки глава.
— Не, командире. Устройствата са неимоверно здрави.
— Сигурно са!
Ваймс отново погледна Ловкоклинчи.
— Грешно е да се унищожават лъжи, но няма проблем да се убият миньори, така ли? — _Чат._
Долови как Свитсън рязко поема дъх. Е, да, би могло и по-деликатно да се каже. Не последва ответен ход. Ловкоклинчи клюмна глава.
— _Грешно_ бе да се убият миньорите — прошепна той. — А защо да не се унищожат лъжи? Но е грешно да се мислят такива неща, така че аз… аз не казах нищо. Старите грагове бяха ядосани и разстроени, и объркани, и Ревностен пое нещата в свои ръце. Каза, че когато някое джудже убие друго под земята, било ясно, че не е хорска работа. Каза, че може да оправи нещата. Каза, че всички трябва да го слушат. Каза на тъмните пазачи да занесат тялото в новата външна камера. И… ми каза да си донеса бухалката…
Ваймс погледна към Свитсън и запита без глас „Бухалка?“. В отговор получи изразително кимване. Ловкоклинчи седеше свит и безмълвен, докато не вдигна бавно ръка да премести един трол. _Чат._
_Чат-чат. Чат-чат. Чат-чат._ Ваймс се опита да отдели няколко мозъчни клетки на играта, докато умът му препускаше и се мъчеше да сглоби откъслечната информация, подавана от Ловкоклинчи.
Значи… всичко започва, когато са дошли тук да търсят този магически куб, който може да говори…
— Защо са дошли в града? Как са разбрали, че кубът е тук? — _Чат-чат._
— Когато заминах там да започна обучението си, взех екземпляр на „Хрониките“. Ревностен го конфискува, но после ме извикаха и рекоха, че е много важен и щели да ме възнаградят, като ме вземат с тях в града. Ревностен ми каза, че това е страхотна възможност. Спомена, че граг Кофтимели имал мисия.
— Дори не са знаели за картината ли?
— Живели са под планина. Вярват, че хората не са истински. Но Ревностен е умен. Подчерта, че открай време се носят слухове за нещо, излязло от Куумската долина.
„Бас държа, че _е_ умен — каза си Ваймс. — Значи идват тук, спретват лека проповедническа дейност и размирици и търсят куба по типично джуджешки начин. Намират го. Но нещастните копачи чуват онова, което той казвал. Е, всеки знае, че джуджетата са порти, тъй че тъмните пазачи се погрижили тези четиримата да нямат такъв шанс.“
_Чат-чат. Чат-чат._
„Обаче и на приятелчето Кофтимели не му харесва чутото. Иска да унищожи това нещо. В схватката в тъмното някой от другите грагове прави услуга на света и му разбива канчето. Но, опа, голяма грешка, понеже на тълпата ще й липсват той и жизнерадостните му призиви към повсеместна тролска касапница. Знаем как клюкарят джуджетата, пък не можем да ги убием всичките. Значи, докато сме си насаме в тъмното, ни трябва план! Господин Ревностен викнал: «Сетих се! Ще отнесем трупа в един тунел, в който тъкмо май се е намъкнал трол, и ще му размажем главата с бухалка.» Убил го е трол. Кое здравомислещо джудже изобщо ще повярва на друго?“