_Чат-чат. Чат-чат._
— За какво бяха свещите? — запита Ваймс. — Когато ги видях, старите грагове седяха ярко осветени от свещи. — _Чат-чат._
— Граговете наредиха така — прошепна Ловкоклинчи. — Страхуваха се от онова, което може да ги сполети в мрака.
— И какво можеше да ги сполети? — _Чат…_
Ръката на Ловкоклинчи спря насред въздуха. Няколко секунди в малкия кръг жълта светлина не помръдна нищо, освен самите пламъци на свещите. В тъмнината зад тях сенките протегнаха вратове да чуят.
— Аз… не мога да кажа — промълви джуджето. _Чат. Чат-чат… чат… чат…_
Ваймс се вторачи в играта. Откъде се взе тоя трол? Ловкоклинчи бе помел три джуджета на един дъх!
— Ревностен каза, че винаги е замесен трол. В мината е влязъл трол — обади се Ловкоклинчи. — Граговете рекоха — да, тъй ще трябва да е.
— Но те са знаели истината! — _Чат-чат… чат… чат._ Още три джуджета отпаднаха просто ей така…
— Истината е това, което грагът казва, че е — отрони Ловкоклинчи. — Светът под слънцето е кошмар. Ревностен рече, че и дума не бива да се продумва за това. Рече, че трябва да кажа на всички пазачи… за трола.
„Да обвинят трол — помисли си Ваймс. — Толкова естествено за джуджетата! Един грамадански трол го е сторил и избягал. Това не е просто кофичка червеи, а гнездо на проклети усойници!“
Той се втренчи в играта. По дяволите! Сблъсках се със стена. Какво ми остана? Тухльо е видял едно джудже да удря друго, но това не е било убийството — бил е Ревностен или някой, придаващ на мъртвото тяло на Кофтимели онзи отличителен „треснат от трол“ вид. Не съм съвсем сигурен, че това е углавно престъпление. _Убийството_ е извършено в тъмнината от едно от шест джуджета, а останалите пет може даже да не знаят кое! Добре, вероятно мога да кажа, че са съучастници в заговор за прикриване на престъпление… Чакай малко…
— Но не Ревностен е казал да не се разкрива на _Стражата_ — присви очи той. — Бил си ти, нали? _Искаше_ ли да се вбеся, господин Ловкоклинчи? — Ваймс премести джудже. _Чат._
Ловкоклинчи сведе поглед.
Тъй като не последва отговор, Ваймс взе падналия трол и го постави до дъската.
— Не мислех, че ще дойдете — гласът на Ловкоклинчи едва се чуваше. — Кофтимели беше… аз мислех… не знаех… Ревностен каза, че няма да се впрегнете, понеже грагът бе заплаха. Рече, че грагът е наредил да се убият миньорите и с това всичко приключва. Но аз си мислех, че… аз… не беше редно. Беше грешно! Чух, че сте горделив. Трябваше да ви… заинтересувам. Той… той…
— Реши, че _няма_ да се заинтересувам? Обвиняват трол в убийство на джудже, в подобен момент, а аз няма да се заинтересувам?
— Ревностен каза, че няма, защото не са замесени хора. Каза, че няма да ви пука какво се случва с джуджетата.
— Трябва по-често да излиза на свеж въздух!
Очите и носът на Ловкоклинчи сега течаха и течността капеше по дъската. „Битката се прекъсва от буря“ — сети се Ваймс. В този момент джуджето вдигна глава и извика:
— Това беше бухалката, която Мистър Блясък ми даде, задето спечелих пет игри подред! — Той зави. — Беше ми приятел! Рече, че ме бива колкото трол и затова трябва да имам бухалка! Казах на Ревностен, че това е военен трофей! Но той я взе и размаза онова проклето мъртво тяло!
„Капчук върху камък — помисли си Ваймс — И зависи къде падат капките, нали, Мистър Блясък? Но какво добро бе видял този нещастен дявол? Не е в правилната позиция да допуска съмнение в живота си!“
— Добре, господин Ловкоклинчи, благодаря за това — Ваймс се облегна назад. — Но все пак има още едно нещо. Знаеш ли кой изпрати онези джуджета в дома ми?
— Какви джуджета?
Ваймс се взря в сълзящите, почервенели очи. Собственикът им или казваше истината, или сцената бе изпуснала голям талант.
— Дойдоха да нападнат мен и семейството ми.
— Аз… чух Ревностен да говори с капитана на охраната — промърмори Ловкоклинчи. — Нещо за… предупреждение…
— _Предупреждение!_ На това пре… — Ваймс спря при вида на Свитсън, клатещ глава. Добре. Добре. Няма смисъл да си го изкарва на този. Във всеки случай го бе изцедил докрай.
— Сега са много уплашени — отрони Ловкоклинчи. — Не разбират града. Не разбират защо са допуснати тролове тук. Не разбират хората, които не ги… разбират. Страхуват се от вас. Сега се страхуват от всичко.