Място номер четиридесет и седем бе празно, но на четиридесет и девет бе завързана скромна яхта с италианско знаме. На палубата й, дебела жена се опитваше да обели наденица.
— Буон джорно! — весело я поздрави Чарлз.
Жената кимна любезно.
Италианският на Чарлз бе твърде ограничен, затова той помоли Анджела да открие кога жената е пристигнала в Порторож. Анджела заговори бързо като картечница, говореше с римски акцент и звучеше така сякаш бълва купища обиди, но жената се усмихна, размаха ръце и заговори по същия начин. Накрая, Анджела й благодари сърдечно.
Чарлз й махна, после се наведе към Анджела.
— Е?
— Пристигнала тук в събота вечер. До тяхната яхта била закотвена моторница, доста мръсна, но изчезнала малко след като дошли. Жената предположи, че е отплавала към седем и половина или осем.
След още няколко стъпки, Анджела осъзна, че Чарлз бе спрял някъде зад нея. Той стоеше с ръце на кръста, вторачен в малката табелка, на която пишеше „47“.
— Мислиш ли, че водата е прекалено мръсна? — попита той.
— Виждала съм и по-мръсна.
Чарлз й подаде сакото си, после разкопча ризата и срита обувките си настрани.
— Не, не мислиш да го направиш, нали? — изуми се Анджела.
— Ако размяната въобще е станала, вероятно не е минала добре. Ако е довела до схватка, нещо може да е паднало във водата.
— Или — поправи го Анджела, — ако Душан е хитър, е изнесъл трупа на Франк в открито море и го е изхвърлил през борда.
Чарлз се канеше да й каже, че вече е изключил Душан Маскович като убиец. Сърбинът нямаше да спечели нищо, ако убие човека, който щеше да му даде огромно количество пари в замяна на простичък адрес. Но после промени решението си. Нямаше време за разправии.
Събу панталона си, като пренебрегна болката в стомаха си, когато се наведе. Не носеше фланелка, а гърдите му бяха бледи след седмицата под мрачното сиво небе на Амстердам.
— Ако не се върна…
— Не гледай към мен — прекъсна го Анджела. — Не мога да плувам.
— Тогава помоли синьора Наденица да ми помогне.
Преди Анджела да отговори, Чарлз скочи във водата. Опънатите му от лекарствата нерви потръпнаха и той едва не си пое дъх, но успя да се сдържи. Изскочи обратно на повърхността и избърса лицето си. Анджела, застанала на ръба на кея, му се усмихна весело.
— Свърши ли вече?
— Внимавай да не ми измачкаш ризата — каза той, после се потопи отново и отвори очи.
Благодарение на слънцето, което грееше точно над него, той видя ясно белите корпуси на лодките. Прокара ръце по италианската яхта и последва очертанията й към носа, откъдето се спускаше дебелото въже с котвата. Гмурна се към дъното, използвайки ръцете си вместо очи. Докосна груба мида и люспите на риба, но когато се приготви да се върне на повърхността, напипа още нещо. Тежка работна обувка с твърда подметка. Обувката го отведе до крака, обут в джинси, след което напипа и тялото. Отново си напомни да не си поема дъх. Задърпа силно, но вкочаненият студен труп почти не помръдна.
Изскочи на повърхността, за да си поеме въздух, пренебрегна закачките на Анджела и се гмурна. Най-после успя да издърпа трупа и в светлината до италианската яхта видя защо се бе мъчил толкова. Подутият труп, принадлежащ на мъж с тъмна брада, бе завързан с въже към тежка метална тръба.
Той се издигна и вдъхна дълбоко. Водата, която бе изглеждала чиста преди минути, сега беше ужасно мръсна. Чарлз избърса уста с опакото на ръката си. Над него Анджела каза:
— Аз мога да си сдържа дъха по-дълго. Гледай.
— Помогни ми.
Тя остави дрехите му на кея, коленичи и се протегна към него. След миг, Чарлз седеше на кея, повдигнал колене и разтреперан от вятъра.
— Е? — попита Анджела.
— Как изглежда Франк?
Тя бръкна в джоба на сакото си и извади малка снимка. Франк Доудъл бе идеално осветен и всичките му черти се виждаха ясно. Гладко обръснат тип, с плешиво теме и бяла коса над ушите. Около шестдесетгодишен.
— Не си е пуснал брада след тази снимка, нали?
Анджела поклати глава отрицателно и го погледна притеснено.
— Но последната снимка на Маскович…
— Той се изправи.
— Освен ако в Порторож няма бум на убийствата, долу лежи вашият сърбин.
— Аз…
Чарлз я прекъсна категорично.
— Ще поговорим със словенското разузнаване, но трябва да се обадиш във Виена. Веднага. Да проверят кабинета на Франк. Да видят какво липсва. Да открият какво е имало в компютъра му преди да изчезне.
Чарлз облече ризата си и белият памук потъмня от влагата. Анджела извади мобилния си телефон, но пръстите й затрепериха и не можаха да наберат номера. Чарлз хвана ръцете й и я погледна в очите.