Симънс му се усмихна.
- И аз се радвам да те видя.
Фицхю не си направи труда да се усмихва.
- Майло, не зависи от мен. Нито от теб.
- Не изглеждаш добре - отбеляза Симънс.
Лявото око на Майло бе подуто и лилаво, долната му устна - сцепена, а една от ноздрите му бе омазана с кръв. Най-лошите синини обаче бяха под оранжевия му гащеризон.
- Все се блъскам в някоя стена - отговори той.
- Разбирам.
Преди Фицхю да успее да се протегне към стола, Симънс вече се бе настанила на него. Той помоли портиера да донесе друг и зачака. През тази минута и половина мълчание Симънс оглеждаше Майло внимателно, а той отвръщаше на погледа ѝ без да мигне.
Най-после столът пристигна, Фицхю седна и каза:
- Не забравяй какво си говорихме преди, Майло. За поверителните теми.
Симънс се намръщи.
- Помня - увери го Майло.
- Добре - кимна Фицхю. - Първо искам да обсъдим нещо - каза той, като бръкна в джоба си, но Симънс сложи ръка на ревера му.
- Не още, Терънс - каза тя, после го пусна. - Първо искам да чуя историята.
- Какво е това? - попита Майло. - Какво има в джоба му?
Фицхю извади празната си ръка.
- Не се тревожи, Майло. Първо историята. Оттам докъдето стигнахме.
Майло го погледна.
- Тъкмо се канеше да потеглиш към Дисниуърлд - напомни му Симънс, демонстрирайки, че е получила поне резюме от разпита вчера. - Трябва да призная, че бягството ти в последната минута беше идеално изпълнено. Добра работа.
- Тя така ли ще говори през цялото време? - обърна се Майло към Фицхю, който сви рамене.
- Просто говори - каза Симънс. - Ако реша, че сарказмът е подходящ, ще го използвам.
- Да - съгласи се Фицхю. - Започвай.
После се завъртя към Симънс.
- Опитай се да сдържаш сарказма си.
Майло разказа историята за Дисниуърлд така както се бе случила. Пропусна само появата на Евгени Примаков в „Космическата планина“. Макар да бе излъгал Тина за много неща, не я бе излъгал за целта на посещението на стареца - той искаше да знае какво бе станало с Анджела Йейтс.
Лесно му беше да пропусне срещата, тъй като не бе свързана с темата на разпита. Това му позволи да наблюдава как реагират двамата срещу него.
Фицхю седеше по-изправен отколкото предния ден. Вчера изглеждаше, сякаш времето, с което разполага е безкрайно, а днес бързаше, като че ли разпитът вече беше без значение. От време на време казваше:
- Да, да. Това вече го знаем.
Всеки път обаче, Симънс го прекъсваше:
- Може би аз не го знам, Терънс. Наясно си, че Министерството на вътрешната сигурност страда от липса от информация.
После се обръщаше към Майло.
- Моля те, продължавай.
Симънс искаше да узнае всичко.
И Майло се подчини. Разказа историята бавно, като описа подробно всичко. Дори спомена цвета на реното на Айнър.
- Хубава кола е, нали? - попита Симънс.
- Да, агентът има добър вкус.
По-късно, когато Уийвър най-после стигна до срещата си с Угримов, Симънс го прекъсна отново и каза на Фицхю:
- Този Угримов. Включен ли е в списъците ни за арестуване?
Фицхю сви рамене.
- Не знам нищо за него. Майло?
- Не - отговори Майло. - Никога не е нарушавал закона в Съединените щати. Може да дойде тук, когато си поиска, но мисля, че никога няма да го направи.
Симънс кимна и сложи ръце на масата.
- Както и да е, ще стигнем до това след малко, но едно нещо продължава да ме тормози. След като направи всички връзки, ти отиде и уби Том Грейнджър, нали така?
- Да.
- В изблик на гняв.
- Нещо такова.
- Не го вярвам.
Майло се вторачи в нея.
- Преживях ужасно много, Джанет. Човек никога не знае как точно ще реагира.
- И като уби шефа си, унищожи единственото доказателство, което можеше да докаже поне малка част от историята ти.
- Никога не съм твърдял, че съм гений.
Тишината бе нарушена от телефона на Джанет
Симънс. Тя погледна екрана, отиде в ъгъла, притисна пръст към свободното си ухо и отговори. Двамата мъже се загледаха в нея.
- Да. Чакай малко. По-бавно. Какво? Да. Имам предвид, не. Не, не съм го правила. Повярвай ми, нямам нищо общо с това. Не, не го прави. Не докосвай нищо преди да стигна там. Ясно ли е? Ще дойда след... - тя погледна към тях, -... след половин час или четиридесет и пет минути. Просто чакай, ясно ли е?
Тя затвори телефона.
- Трябва да тръгвам.
Двамата мъже примигнаха тъпо.
- Можем ли да продължим утре?
Майло не си направи труда да отговори, но Фицхю промърмори:
- Предполагам, да.
Симънс огледа стаята за разпити.
- Искам го вън оттук.
- Какво? - изненада се Фицхю.
- Разчистих единична килия в ЦЗ. Искам той да е преместен там до сутринта.
ЦЗ беше градския център за задържане, където държаха арестуваните преди делата им. Намираше се в долната част на Манхатън до площад „Фоули“.