- Защо пък да искам? - отвърна дъщеря му.
- Дръж се мило - нареди ѝ Тина и след секунда Стеф взе телефона.
- Стефани Уийвър. С кого разговарям?
- Говорите с Майло Уийвър - отговори той.
- Радвам се да ви чуя.
- Престанете! - изрева той и Стефани избухна в смях, после се разбъбри за всички събития, изпълнили деня ѝ.
- И как го нарече?
- Сам Астън е кретен, татко. Той ме нарече „лицемерка“ и затова му казах, че е мръсен плъх. Какво очакваш?
След като Стефани му разказа всичките си истории, Тина се върна на телефона и го заплаши със страховити последици, ако не се върнеше навреме. След като затвори, Майло остана сам с шума от движението и светът му се стори по-мрачен. Звънна на Грейнджър.
- Какво? - извика старецът.
- Аз съм, Том.
- А, съжалявам, Майло.
- Какво става?
- Нищо. Свърши ли работата?
Майло се отдръпна от прозореца.
.- Да.
- Видя ли? Отлиташ за вкъщи довечера и няма да пропуснеш и минута от почивката си.
- Айнър ли ръководи наблюдението?
- Какво наблюдение?
- Не вярвам просто да седиш и да чакаш дали докладът ще се озове в Пекин.
- Разбира се, че не. Да, той ръководи наблюдението.
- Тогава ще остана тук още малко.
Грейнджър се прокашля.
- Не разбирам защо създаваш неприятности.
- Защото Анджела е невинна.
- Айнър показа ли ти уликите?
- Нямам нужда от улики, Том. Говорих с нея почти два часа. Невинна е.
- Сто процента ли си сигурен?
- Да кажем, деветдесет и седем.
- Три процента са достатъчни за съмнения. Знаеш го.
- Но тя върши важна работа тук - настоя Майло. - Не ми се иска да я компрометирам.
- Тя е началник на охраната, Майло. Не е мозъчен хирург.
- Следи Тигъра.
Мълчание.
- Не се прави на глупав, Том. Изпратил си ѝ неговата снимка още преди месеци. Защо не ми каза?
- Майло - отвърна Грейнджър с властен тон, - не мисли, че знаеш всичко, което става тук. Взех решение, което по онова време ми се стори правилно. Освен това, самата Анджела искаше да държим работата в тайна. Уважавам това.
- Да бе.
- Е, с какво разполага тя?
- Много повече от това, което аз успях да науча. Има запис на Тигъра в марсилския клон на „Юнион Банк“, където тегли парите от убийството на Мишел Бушар. Триста хиляди. Проследила сметката до Цюрих, където била открита от Ролф Винтенберг.
- Винтенберг - бавно повтори Грейнджър, който вероятно записваше името.
- Факт е, че трябваше да включим Анджела в случая на Тигъра още от самото начало. Щяхме да го пипнем преди години. В сравнение с нея, аз съм пълен тъпак.
- Ще го имам предвид, Майло. Но ако Анджела продава наши тайни, трябва да го знам.
- Добре.
- Няма да му създаваш неприятности, нали?
- На кого?
- Айнър.
- Познаваш ме, Том. Просто искам да помогна.
14
Той се върна в парка след четири.
Беше се преоблякъл в по-незабележими дрехи - тениска и джинси, а слушалките на айпода му се виждаха ясно под шапката, която бе купил от магазин близо до хотела. Слънчевите очила допълваха дегизировката му достатъчно, за да избегне лесното разпознаване от камерите в посолството. Маскировката му не би издържала обстоен преглед, но Майло не смяташе, че се нуждае от нещо повече.
Старицата на Айнър бе заменена от старец в мърляво яке, седнал на същата пейка, оставил пластмасова торба до краката си. Цветарският ван на Айнър все още бе паркиран на авеню „Габриел“.
Майло нямаше с какво да се занимава до пет часа, затова се заслуша в музиката от айпода - отново песни от шестдесетте години. Франс Гал, Джейн Бъркин, Франсоа Харди, Ана Карина и Брижит Бардо в дует със Серж Генсбур.
В пет и десет паркът се изпълни с хора, които се прибираха у дома. Дори старецът седна по-изправено и се извъртя да погледне към посолството.
От мястото си, Майло не виждаше портата на посолството, затова тръгна бавно към авеню „Габриел“ и поднесе айпода близо към лицето си, сякаш имаше някакъв проблем с него. Но всъщност наблюдаваше внимателно стареца, който се надигна от пейката и се наведе да завърже връзките на обувките си.
Майло също трябваше да скрие лицето си, тъй като Анджела подмина цветарския ван и тръгна към тях. Вървеше на изток през парка към метростанцията на „Плас дьо ла Конкорд“. Майло, невидим в тълпата, се извърна небрежно настрани. Старецът последва Анджела.
Майло забърза към авеню „Габриел“ и стигна до вана, който тъкмо маневрираше да се измъкне от мястото за паркиране. Почука на затъмнения заден прозорец и зачака.
Айнър не реагира веднага. Вероятно гледаше лицето на Майло и се чудеше дали досадникът ще се разкара. Най-после взе решение и отвори вратата. Устните му бяха в ужасно състояние и изглеждаха сякаш ги бе дъвкал ожесточено.