- Е, ние обучавахме муджахидините - отвърна Майло. - Това не е нещо ново.
- Туристите не се шокират от нищо.
Седнаха мълчаливо и се загледаха в семействата по улицата. Грейнджър бе облян в пот. Синята му риза с къси ръкави бе потъмняла под мишниците.
- Ами това? - попита Майло, като вдигна закритата с вестника папка.
- Какво?
- Защо наруши правилата за сигурност и я копира? Бездруго щях да дойда в службата.
Грейнджър избърса потта от челото си.
- Мислиш, че искам запис на това как разглеждаш досието? Или пък ти искаш подобен запис?
- Фицхю би проверил записите от библиотеката?
- Можеш да се обзаложиш, че ще го направи.
Енергично кутре златен ретривър задуши краката на Грейнджър, опънало дългата каишка, за която го водеше двойка хомосексуалисти - чернокож и азиатец. Чернокожият се скара на кученцето:
- Джинджър! Остави човека на мира!
- Съжалявам - извини се партньорът му от китайски произход, като се усмихна дружелюбно. - Непрекъснато повтарям, че Джинджър се нуждае от дресировка.
- Не се нуждае от нищо такова - рязко каза чернокожият.
- Няма проблеми - успокои ги Грейнджър, който внезапно доби вид на объркан старец.
Майло изпита желание да водеха този разговор в службата, а не сред всички тези весели семейства.
- Слушай - каза Грейнджър, когато двойката се отдалечи от тях, - за ваканцията ти...
- Не започвай.
- Това е най-лошият момент да изчезнеш във Флорида.
Майло поклати глава.
- Както казва Фицхю, случаят е приключен. Винтенберг няма да се върне в швейцарския клон на „Юрион Банк“, защото Тигъра няма да получава повече пари. Анджела няма да продава тайни на китайците, тъй като е мъртва, а французите могат да разследват убийството ѝ сами. И да ни кажат какво става. Ще проверя какво е положението, когато се върна.
- Ами Джанет Симънс? - попита Грейнджър.
- Какво за нея? Ако вярва, че съм убил Тигъра, кажи ѝ да ти предостави доказателствата.
Грейнджър размърда крака и се вторачи в обувките си.
- Симънс има среща с Фицхю утре. Твърди, че иска да говорят за теб.
- Слушай, Том, Симънс не разполага с нищо. Просто е ядосана, защото не можа да проведе разпит. Ще го превъзмогне.
Грейнджър сви рамене, сякаш всичко, казано от Майло, можеше да бъде оспорено.
- Е, просто дръж досието в безопасност.
23
Вечерта, когато Стефани си лег на, Майло извади покритата с вестник папка от чекмеджето си за бельо, където я бе скрил след като се прибра у дома. Тина, която бе взела млякото от ръцете му, попита учудено:
- От колко вестника имаш нужда?
Сега, докато се събличаше, тя каза:
- Няма да стоиш до късно, нали?
- Просто искам да прочета някои неща.
- Добре, но не закъснявай. Трябва да сме в колата в шест. Знаеш колко време отнема да минеш през проверките.
- Разбира се.
- Не ме успокоявай, господинчо - ухили се тя, като се просна гола на леглото. - Дай ми целувка.
Той го направи.
- А сега, ела в леглото.
Половин час по-късно, когато Тина заспа, той си обу боксерките и отнесе папката във всекидневната. Наля си чаша водка, опита се да спре да мисли за цигари и зачете досието на Бенджамин Харис, бивш служител на Управлението, бивш турист, бивш Тигър. Бивше човешко същество.
Бенджамин Майкъл Харис бе роден на шести февруари 1965 година. Син на Адел и Дейвид Харис от Съмървил, Масачузетс. Религията на родителите му бе отбелязана като Хриястиянска наука, а неговата - „без религия“. Това не беше изненадващо. Ако наистина бе искал да стане агент, би изключил всичко, което можеше да го настани зад бюрото за вечни времена.
Контактът с него бе осъществен през януари, 1990 г. от Терънс А. Фицхю, специалист по Азия, който тъкмо бе заел нов пост в Дирекцията по операциите (през 2005, дирекцията бе погълната от Националното разузнаване). Предната година Харис завършил университета в Бостън с диплома по журналистика и втора специалност по азиатски езици. Контактът с него бил осъществен в Ню Йорк, където Харис работел на свободна практика за „Ню Йорк Пост“. Първоначалният доклад на Фицхю отбелязваше следното: „Неочаквана способност да спечели нечие доверие, което, по мнението на проверяващия, би трябвало да е отличителен белег за агентите. В миналото разчитахме прекалено много на техническите умения, в резултат на което операциите оставиха прекалено много служители психологически увредени. Това може да се корегира най-добре от агенти, които си служат и с психиката, а не само с тялото. Сътрудничество, а не принуда.“