Въпреки отношението си към Фицхю, Майло бе съгласен с мнението му. Самият той бе споменал веднъж пред Грейнджър, че един от недостатъците на Туризма е, че туристите биват обучавани като чукове, а не като пера. Грейнджър намери метафората за тромава, затова Майло опита отново: „Туристите трябва да са подвижни машини за пропаганда. Лична и политическа пропаганда.“ Грейнджър очевидно не бе убеден, но обеща да си отбележи идеята му.
След продължителен период на обучение във Фермата, Харис бе изпратен в Пекин да чиракува при прочутия Джак Куин, който, според аналите на Управлението, бе изнесъл голяма част от Студената война в Азия на собствените си рамене, измъквайки хора и информация от Виетнам, Камбоджа, Хонконг, Китай и Малайзия. Единствената страна, където бе претърпял неуспех, бе Япония, където от 1985 г. до смъртта му от рак през 1999 г., той бе персона нон грата.
Ранните доклади на Куин относно младото му протеже бяха изпълнени с ентусиазъм и хвалеха способността на Харис бързо да усвоява информация, идеалното му владеене на мандарин и силно развитите му умения на разузнавач. През четирите месеца от август до ноември, Харис бе създал мрежа от дванадесет агенти от чиновници в китайското правителство. Тези хора даваха информация, която водеше средно до три месечни доклада за положението в Централния комитет.
През 1992 г. обаче, в бюрото в Пекин настъпили разногласия. Ако човек сравнеше докладите, писани от Харис и Куин, проблемът ставаше очевиден. Харис, изгряващата звезда, се опитваше да се сдобие с контрол върху бюрото, докато Куин, вече преминал звездните си години, правеше всичко възможно да запази поста си. Мнението на Лангли било, че постът на Куин бил непоклатим и шефовете одобрили дисциплинарно наказание за Харис. Тримесечна принудителна отпуска, която той прекарал в Бостън със семейството си.
Тук Фицхю се появяваше отново. Посетил Бостън и изготвил оценка за младото си откритие. Макар да бе отбелязал гнева на Харис, породен от отношението към него, Фицхю бе посочил, че протежето му „развило изключителни способности в занаята и трябвало на всяка цена да продължи работата си“. Докладът свършваше с тези думи. Останалата част от текста бе плътно зачертана с черно.
Харис се завърнал в Пекин през февруари 1993 г. Последвал кратък меден месец преди неприятностите да започнат отново. Куин се оплакал от подновената атака към поста му. Шефовете от Лангли не се поколебали и отново предложили дисциплинарно наказание, но настояли, че при никакви обстоятелства Куин не трябвало да го изпраща в Щатите. Харис бил понижен, а мрежата му от информатори - превзета от Куин. Според някои написани набързо бележки, Куин се тревожел, че бил прекалил с наказанието. Харис започнал да пие, закъснявал за работа и спял с многобройни продавачки из цялата столица. Пекинската полиция го прибрала два пъти за нарушаване на обществения ред, а веднъж приятелски настроен чиновник от китайското министерство на външните работи предложил на Куин да изпрати младия размирник в страна „където подобни действия се считат по-нормални“.
Това предложение датираше от дванадесети юли 1993 г. и бе последвано от копие и превод на полицейски доклад, пет дни по-късно, за автомобилна катастрофа в провинция Гуиджоу. Дипломатическата кола на Харис паднала от 305 метра височина от моста „Лиуганг“. След като чул това, Куин настоял да изпрати американски екип, който да огледа смазаната кола. Китайците великодушно се съгласили. Екипът разчистил бъркотията и останките на Харис били изпратени в семейния гроб в Съмървил.
Папката не съдържаше нищо за превръщането на Харис в турист, нито списък на задачите му или докладите му в резултат от пътуванията му. Подобно нарушение на мерките за сигурност не бе възможно дори за Грейнджър. Той обаче бе включил и доклад за изчезването на Харис през 1996 г., макар там Тигъра да бе отбелязан с името си на турист - Ингерсол.
Последно известно местонахождение: Берлин, апартамент на „Фробенщрасе“. След седмица опити да се свърже с Харис във връзка с нова операция, Грейнджър, който тогава ръководеше отдела по Туризма едва от две години, изпратил Лейси да го издири. Апартаментът бил празен и идеално почистен. Грейнджър изпратил меморандум до Фицхю, питайки го дали се е чувал с Харис. Фицхю отговорил, че не знае нищо за него. Тогава Лейси бил изпратен да го намери.
След почти седмица, прекарана в срещи с познати на Харис, Лейси открил откраднат от Харис трабант, стигнал на изток чак до Прага и изоставен там. Грейнджър изискал полицейските доклади на чешката полиция и открил, че друга кола - мерцедес - била открадната на две преки от мястото, където бил зарязан трабантът. Това ги повело отново на запад, в Австрия, където Декър се присъединил към Лейси. Двамата намерили мерцедеса в Залцбург. И в двата случая изоставената кола била почистена от отпечатъци, което си било собствен отпечатък - подобно ниво на почистване е свойствено за Туризма.