Следата изчезнала в Милано, където огромното количество откраднати коли правело работата невъзможна.
Колегите открили следата отново по чист късмет, три месеца по-късно в Тунис, където Декър тъкмо бил приключил мисията си и си почивал в хотел „Бастия“ в залива. Докато работел с Лейси, той проучил грижливо снимката на Ингерсол/Харис и видял същото лице в ресторанта на хотела. Мъжът с лицето на Харис ядял супа и наблюдавал морето. Декър станал, отишъл до стаята си и взел пистолета си. Когато се върнал в ресторанта обаче, Харис бил изчезнал. Четири минути по-късно, Декър проникнал в стаята на Харис, която била празна.
Декър се обадил в посолството в Тунис и ги помолил да наблюдават гарите, пристанищата и летището. Млад мъж, току-що назначен в отдела по сигурност, забелязал Харис на летището и звъннал в посолството. Когато Декър пристигнал там, открил купчина полицаи около мъжката тоалетна, които оглеждали труп. Младият мъж бил удушен.
Декър огледал всички възможни дестинации, които включвали Лисабон, Марсилия, Билбао, Рим и Триполи. Грейнджър се свързал с туристите на всички тези места и им наредил да зарежат работата си и да се настанят на летищата. На следващия ден, след като открили трупа на Брамбъл на летище „Порте- ла“, осъзнали, че Харис е пристигнал в Лисабон.
Майло приключи четенето към един и изпита раздразнение при мисълта, че ще е скапан на сутринта, а не бе получил никакви отговори.
Протегна се, сипа си чаша водка и пусна запалка в джоба си. Нахлузи сандалите си, взе папката и водката и се качи на покрива. Застана до парапета и се вгледа в съседните покриви, после сложи папката на цимента, отвори я и я поля с водката.
Запали малката си погребална клада и се загледа в пламъците. Замисли се къде бе самият той по време на издирването на Харис. Да, във Виена с Франк Доудъл, който тогава бе шеф на бюрото в Австрия и планираше екзекуцията на пенсиониран генерал от Източния блок на име Брано Сев. Доудъл бе нервен - старец, прекарал осемдесетте и деветдесетте години зад бюро – и в същото време развълнуван, че отново изпълнява оперативна задача. Трябваше да наблюдава къщата и да даде знак, когато, както всяка събота, съпругата на Сев потеглеше на пазар в града, придружена от дъщеря си. Сев винаги си оставаше у дома. Според източниците им, работеше върху мемоарите си. По-късно Грейнджър сподели с Майло, че задачата им била услуга към някои източноевропейски приятели, които искали спомените на генерала да си отидат заедно с него. Грейнджър намекна, че и американското правителство можело да пострада от историите на стареца.
Всичко мина гладко. Доудъл даде сигнала, а Майло проникна в къщата през прозорец на първия етаж. Качи се предпазливо по стълбите и откри стария военен в кабинета му. Изненада се от това колко дребен и слаб изглежда бившият генерал. Майло извади пистолета си и старецът, чул звука, се обърна. На лицето му се изписа изненада, която премина бързо. Брано Сев поклати глава и каза на немски:
- Доста се забави.
Това бяха последните му думи.
Майло разрита жаравата, изсипа последните капки водка и запали останалите парченца. Най-после всичко се превърна в пепел.
24
Тина беше резервирала стаи в грозилище с червен покрив, наречено „Карибския курорт на Дисни“, където дори във фоайето имаше ниски пилони и дебели въжета, предназначени да внасят ред в опашките, сякаш чакаха за поредната въртележка. Коплексът бе пълен с ресторанти с непозната никъде по света кухня и, след всеки дълъг ден, прекаран в следване на Стефани по различните привлекателни за нея места, те се тръшваха изтощени в някое от заведенията, поръчваха си спагети или начос и после се мотаеха по претъпкания „плаж“ около изкуственото езеро.
Въпреки първоначалния си прилив на сарказъм, след втория ден Тина вече не се дразнеше толкова от реалността в Дисни. Имаше нещо упояващо в предвидимостта и удобствата, които ги заобикаляха във всеки момент. Ако се пренебрегнеха внезапните буйства на хлапетата, тук нямаше хаос или опасности. Нищо не бе свързано с жалките истории от мрачната страна на планетата, онзи паралелен свят, в който работеше съпругът ѝ.
Във вторник вечер, след дългия телефонен разговор с Грейнджър, прекъснал вечерята им, Майло дори спомена, че май било време да напусне Управлението.