- Вече не искам да се занимавам с това - каза той.
И изглеждаше изненадан, че Тина не скочи да го разцелува и поздрави.
- С какво възнамеряваш да се захванеш? - попита тя.
- С каквото и да е.
- Но уменията ти са строго профилирани, Майло. А и каква автобиография ще представиш?
След като помисли по въпроса, той отговори:
- Консултантска работа. Охрана за големи компании.
- Аха - кимна тя. - От армията към индустрията. Как не се сетих!
Той се засмя. Това ѝ достави удоволствие и се любиха бурно, което ѝ достави още по-голямо удоволствие.
Беше един от онези редки моменти, когато си дос- татъчно възрастен да оцениш хубавото, защото истината е, че то може никога повече да не се повтори. Щастие. Въпреки интригите и опасностите в света на Майло, тук в света на Дисни имаха малък оазис.
Но като всяко хубаво нещо, и това приключение се оказа кратко и се срина на третия ден.
- „Космическата планина“ - изкрещя Стефани, надвиквайки шума наоколо.
Майло, който я държеше за ръка, сведе очи към нея с объркано изражение.
- Да, ето го - посочи той. - „Космическият фонтан“.
- Не фонтан! Планина!
Той се завъртя към Тина.
- Можеш ли да разбереш и дума, която това хлапе казва?
С изненадваща точност Стефани го срита в кокалчето на крака. Майло заподскача на един крак, стенейки.
- А, планината.
Тина забърза след тях.
Регистрираха се за возенето с картата, която им позволяваше да се мотаят наоколо вместо да чакат на опашка в продължение на четиридесет и пет минути. Изслушаха разговора на Стефани с Мини Маус, после отидоха да купят нещо за хапване.
Стефани се разочарова, когато видя купените от Майло портокали, затова той ѝ обясни, че витамините са необходими за предстоящия полет в космоса.
- Космонавтите трябва да ядат щайги с плодове преди да им позволят да се качат в совалката.
Стеф му повярва за около пет секунди, после го изгледа усмихнато и обори логиката му.
- Не звучи логично, татко.
- Защо?
Тежка въздишка.
- Космонавтите взимат мултивитамини, а не ядат портокали.
- И кога летя за последен път в космоса, малка госпожице?
- Хайде де.
Сред въжетата, които ограждаха поредната опашка, Стеф провери отново ръста си с метъра и се зарадва, че е достатъчно висока. В същия миг телефонът на Майло звънна. Той се завъртя настрани и Тина не успя да чуе разговора, който продължи около минута. Майло се обърна към тях усмихнато и каза:
- Вие двете ще седнете заедно, нали?
- Ами ти? - попита Тина. - Няма ли да се качиш?
- Разбира се, че ще се качи - отговори Стефани.
- Ще седна отзад. Оказа се, че едно старо другарче е тук. Ще седна с него.
- Кое е това старо другарче?
- Тя е ливанска танцьорка - отвърна Майло, после се ухили, когато забеляза изражението на Тина. - Шегувам се. Стар приятел, който може да има нещо за мен.
Тина не хареса отговора му, но още преди да тръгнат, Майло я предупреди, че от време на време може да се наложи да направи компромис, като се имаше предвид как вървеше работата му. Но пък тайна среща на „Космическата планина“?
- Ще ни запознаеш ли от другата страна? - попита тя.
Долната устна на Майло потръпна.
- Да, разбира се. Ако той има време.
Стефани вдигна ръце.
- Кой няма време в Дисниуърлд?
Стигнаха до началото на опашката, където две празни влакчета стояха на платформата. Всяко влакче се състоеше от два тесни вагона, всеки с по три седалки, една зад друга. Майло целуна момичетата и им каза, че ще се настани в следващото влакче. Униформен тийнейджър ги поведе напред, но Майло му прошепна нещо, показа му значката си и седна на предпоследната седалка във второто влакче. Тина се настани зад Стефани, после се завъртя към Майло, но не можа да го види заради останалите пътници. Когато се наведе от вагона да надникне, друга униформена тийнейджърка каза:
- Госпожо, моля ви, не се навеждайте навън. Става дума за безопасността ви.
Тина ѝ благодари за загрижеността.
- Така ли мислиш? - попита Стефани.
- Какво, скъпа? Не те чух.
- Попитах дали наистина мислиш, че ще излетим в космоса?
- Може би - отвърна Тина, като отново се опита да види Майло.
Влакчето потегли бавно към тъмния тунел напред.
За кратко тя забрави загадката с тайния посетител на съпруга си. Беше прекалено разсеяна от сладникавата космическа музика и отминалите от мода астероиди, космически кораби и светлинни шоупрограми в огромния купол. За първи път Стефани не отправи саркастични забележки, а само подвикваше щастливо докато се издигаха, а после спускаха рязко надолу.