Майло погледна към хотела и видя терасата на спалнята, където Тина бе оставила лампата светната. Докато наблюдаваше, взе мобилния си телефон, извади батерията и сим-картата, прибра ги в джоба си и се замисли за следващия си ход.
Прозорецът вдясно от терасата се освети. Това беше дневната. Очевидно, Симънс бе решила първо да почука, за което ѝ бе благодарен. На тревата пред него, един от агентите отстъпи назад, за да вижда терасата по-добре и да се увери, че никой няма да скочи от нея. През прозореца Майло видя силуети - Тина, Джанет Симънс и Джордж Орбах. Зачака търпеливо, за да се увери, че не са събудили дъщеря му. Чу само песента на щурците и приглушеното мърморене на гласове. После силуетите се радвижиха из апартамента.
Все още приклекнал, той мина предпазливо между колите и стигна до края на паркинга. Разкопча раницата си и извади телената закачалка. Изправи я, после изви малка кукичка в края и затьрси по-стар модел кола. Не беше лесно - курортът бе пълен със семейства от средната класа, които сменяха колите си на всеки четири години, но най-после забеляза ръждясала тойота терсел от края на осемдесетте години. Пъхна закачалката между прозореца и вратата.
Петнадесет минути по-късно, пътуваше на югозапад по магистрала 4. Ако Джанет Симънс знаеше какво прави, щеше да изпрати хората си до близкото летище в Орландо, за да го търсят. Затова той щеше да потегли от Тампа. Все още не знаеше къде отиваше, но трябваше да изчезне от Флорида. Този щат нямаше да му даде отговори.
Майло отби от пътя и паркира до затворен ресторант. После сглоби мобилния си телефон си и го включи. В следващия миг телефонът звънна. Скрит номер. Знаеше кой го търси. Натисна бутона с червената слушалка, после, преди Симънс да звънне отново, той се обади на операторката и я помоли да го свърже с гишето на „Америкън Еърлайнс“ на международното летище в Орландо. Докато чакаше връзката, телефонът му бипна, показвайки ново обаждане. Той не му обърна внимание, а попита жената на летището кога бе следващият полет за Далас.
- Самолетът излита в шест сутринта, господине.
- Бих искал да си запазя място.
- Имате ли кредитна карта?
Майло извади портфейла си.
- Името е Майло Уийвър. Ще платя с „Мастър- кард“.
Пет минути по-късно, той бе уредил резервацията си, а Симънс бе опитала още три пъти да се свърже с него. Той разглоби телефона си отново и продължи на югоизток.
Пред Полк Сити намери малък мол с няколко коли на паркинга. Нужни му бяха само две минути, за да отвори вехт форд темпо, после още две, за да избърше отпечатъците си от тойотата.
Спря отново след Лейкланд, изтегли триста долара от банкомат с картата на Долан и напълни резервоара. От магазинчето на бензиностанцията купи цигари, подплатен плик, марки, тетрадка и черен маркер. Върна се в колата и написа в тетрадката:
„Мигел и Хана, моля, изгорете бележката и пазете тези за Т и С. Изключително важно е. Никой не трябва да знае за това. Благодаря ви за доверието. М. “
Сгъна бележката и я прибра в плика, после извади трите паспорта от раницата си. Пъхна тези на Лора и Кели Долан в плика и сложи паспорта на Лайънъл в джоба си. Запечата плика и го адресира до родителите на Тина в Остин, Тексас, залепвайки повече марки от необходимото.
Минаха почти два часа, докато стигне до международното летище в Тампа. Остави колата на паркинга малко след полунощ, като грижливо избърса волана. После понесе раницата си към северния вход.
Мина през стъклените врати, грабна карта на летището и седна на пейка. На следващия етаж имаше пощенска кутия. От мястото си Майло се вторачи в мониторите, които отбелязваха полетите. Оказа се, че „международно“ е прекалено силна дума за летището в Тампа, тъй като имаха само по един полет дневно към няколко града в Канада. Не че това имаше значение - засега не възнамеряваше да напуска страната.
Да, „Делта“ можеше да го понесе към летище „Ке-неди“ в Ню Йорк в 7.31 сутринта, час и половина след като Джанет Симънс осъзнаеше, че той не бе взел самолета в Орландо. Надяваше се, че това щеше да му осигури достатъчно време.
На гишето на „Делта“ имаше трима души пред него - баща, майка и тийнейджър, които също летяха за Ню Йорк.
Внезапно усети замайване, когато си помисли, че Джанет Симънс е в апартамента в хотела и разпитва семейството му. Трябваше да остане с тях. Беше прекарал шест години, предпазвайки Тина от работата си, а само за дни целият му труд бе съсипан. Беше ѝ разказал прекалено много за убийството на Анджела, а сега тя бе забъркана в нещо, което не разбираше. И нямаше как да го разбере, тъй като самият Майло не разбираше. Защо трябваше да бяга?