- Значи съм получил погрешна информация.
- Не съвсем.
- Така ли?
Даян Морел забеляза интереса му.
- Ще ви разкажа всичко, господин Уийвър. Просто трябва да проявите търпение.
Майло се опита да си придаде търпелив вид.
Даян разтьрка челото си.
- Миналия петък ви видяхме да обядвате с Анджела Йейтс. Същата вечер бяхте с господин Айнър и наблюдавахте апартамента ѝ. Тръгнахте си рано, но после се върнахте и я посетихте. Няколко часа по- късно тя умря отровена. Лекарите казаха, че ставало дума за барбитурат. Всичките ѝ приспивателни били заменени с него.
- Да - потвърди Майло.
- Господин Айнър и друг ваш служител влязоха в сградата в пет и шестнадесет сутринта в събота. После господин Айнър отиде във вашия хотел. Малко след това двамата изфучахте през задния вход.
Тя се прокашля като дългогодишен пушач и продължи:
- Открихме и двама ви на летището, където се готвехте да избягате. Помните ли?
- Айнър не отлиташе никъде - отговори Майло. - А излязохме през задния вход на хотела, защото бързах.
- Да се приберете у дома?
Той кимна.
- Всъщност, господин Айнър избяга, но не със самолет. Качи се в колата си и напусна летището. За съжаление, ние го изгубихме от поглед и той изчезна.
- Предполагам, че е трябвало да отиде някъде.
- Ако на летището знаех, че Анджела Йейтс е мъртва, нямаше да напуснете страната. За съжаление, научих това късно следобеда - каза тя, като стисна устни и се вгледа в него. - Разбирате накъде бия, нали? Всичко това ми прилича на предумишлено убийство.
- Наистина ли?
Даян Морел се вторачи в него. За разлика от Джанет Симънс, по лицето ѝ нямаше никакви следи от безгрижие. С подутите си очи изглеждаше, сякаш цял живот е страдала.
- Освен това, твърдите, че не знаете нищо за убийството на Анджела Йейтс, но историята, която току-що ви разказах, навежда на различни мисли. И по-точно, че сте дошли в Париж и сте работили с господин Айнър, докато завършите мисията си. И си тръгнахте веднага след Анджела Йейтс умря. Ако пропускам нещо, моля ви, уведомете ме.
- Анджела беше моя приятелка - каза той след няколко секунди. - Не я убих, нито пък Айнър я уби. Ако вярвах, че той го е извършил, щях да ви го предам веднага.
- Въпрос - прекъсна го тя, като вдигна ръка. - Кой точно е господин Джеймс Айнър? Изглежда работи с персонала на посолството, но няма обществено досие за назначаването му там. Всъщност, той пристигна в Париж едва преди три месеца. Преди това е бил в Германия за три седмици. А по-рано - два месеца в Италия. А още по-рано - отново във Франция, Португалия и Испания. А преди Испания, където пристигнал преди година и половина, за него няма никакви данни в Европа. Кой е господин Айнър?
Това бе въпрос, който Мало се бе надявал да избегне. Даян Морел си беше свършила работата.
- Не знам - отговори той. - Това е истината. Но мога да ви кажа нещо, което се надявам да запазите в тайна.
- Давайте.
- Анджела Йейтс бе заподозряна в предателство. По-точно, че продава тайни.
- На кого?
- На Китай.
Морел примигна стреснато. Това бе нещо, което Управлението никога не би признала, и той се надяваше да прогони въпросите за Джеймс Айнър от главата ѝ. Най-после тя каза:
- Интересно.
- Така ли?
- Сега ще ви помоля за същото, господин Уийвър. Да запазите тайна.
Майло кимна.
- Преди година, госпожица Иейтс и аз бяхме близки приятелки. Предполагам, че точно заради това не ви застрелях и не предадох трупа ви на американците. Аз също бих искала да узная истината.
- Радвам се.
- Мисълта ми е, че аз се опитах да я накарам да направи точно това - да продава тайни - призна Морел, като поклати глава и прехапа долната си устна. - Според мен е адски изненадващо, че Анджела би продавала тайни на китайците. Всъщност, сигурна съм, че не би го направила.
- Съгласен съм - потвърди Майло, после замълча.
Преди година.
- О...
Морел седна по-изправено.
- Какво?
Това бе жената, с която Анджела бе имала връзка. Жената, която бе разбила сърцето ѝ. Морел очевидно ѝ бе показала, че връзката им е била просто начин да я подмами да продава тайни.
- Нищо - каза той. - Продължавайте.
- Анджела не се съгласи да ни продава тайни, но работеше с някой друг. Забелязахме я да се среща с един мъж.
- С червена брада - допълни Майло.
Морел се намръщи и поклати глава отрицателно.
- Не. Защо мислите така?
- Просто идея. Продължавайте.
- Мъжът беше гладко обръснат. Възрастен. Оказа се, че Анджела наистина е двоен агент.