След минута, вграденият прозорец се открехна и млад мъж се вторачи в него.
- Какво има?
- Ъъъ... - Майло се опита да прозвучи притеснен. - Говорите ли английски?
- Малко - сви рамене мъжът.
- О, това е страхотно! Може ли да използвам тоалетната ви? Чакам приятелката си, Мари, вече цял ден. Тя тъкмо ми звънна и каза, че ще се забави поне още половин час. Имате ли нещо против?
Младежът се повдигна на пръсти, за да огледа Майло от горе-до долу и да се увери, че не държи оръжие.
Майло му показа празните ръце и разкопчаната раница.
- Дрехи - обясни той. - Наистина, просто трябва да ползвам тоалетна.
Мъжът му повярва и отвори вратата. Майло продължи да играе ролята си, като посочи напред и попита:
- Натам ли?
- Да.
- Чудесно.
След влезе в банята, той заключи вратата, включи шумния вентилатор и се вслуша внимателно. Мъжът се върна при телевизора си.
Малкото прозорче се намираше над ваната. Рамката му бе ужасно изцапана от безбройните душове и прах, но се отвори лесно. Майло бръкна в раницата и извади лепенката, после натъпка вътре сакото, ризата и вратовръзката си. Остави раницата на пода до клозета. Останал по потник, той захапа лепенката, изкатери се на ръба на ваната и се вдигна до прозореца. Погледна навън и видя, че парапетът на терасата на Мари Дюпон се намира на около метър вдясно и надолу от него. Метър и петдесет вляво бе терасата на апартамент номер шест. Точно под него бе твърдата земя на вътрешния двор.
Прозорецът бе тесен, но той се завъртя настрани и промуши рамената си. Краката му увиснаха и сритаха корниза на завесата за душа.
Най-после, дишайки през стиснатите си зъби, които държаха рулото лепенка, той се показа навън до кръста. Центърът на тежестта му се измести и, ако пуснеше стената, щеше да падне в двора и да се пребие. Използва свободната си ръка, за да извади рулото от устата си и да го метне на терасата на Дюпон.
Бе изминало доста дълго време откак бе правил подобни неща и внезапно се уплаши, че вече е изгубил форма. Както Тина му бе казвала неведнъж, беше се превърнал в дебелак. Айнър пък го уверяваше, че вече е стар. Защо въобще висеше от прозорец три етажа над Париж?
Престани!
Той се отблъсна нагоре и краката му минаха през прозореца. Протегна ръце и улови парапета на Дюпон. Стисна го с всички сили, ужасен, че ще падне. Но не падна. Хвърли се напред и се приземи на терасата. Слава богу, и ръцете му, и парапетът издържаха. Той задиша бавно, за да си върне силите, после се надигна.
Грабна лепенката и откъсна няколко дълги парчета, които залепи на стъклената врата. Удари с лакът в средата. Стъклото се разби, но съвсем тихо и остана по лепенката. Той я свали, пъхна ръка през дупката и отключи вратата.
Без да си прави труда да огледа апартамента, отиде до предната врата и, използвайки ключа, който висеше на кукичка на стената, я отключи. Върна се до номер шест и звънна на звънеца. Младежът отвори прозорчето и се вторачи в него изумено.
- Съжалявам, че отново ви безпокоя - каза Майло, - но си оставих раницата в банята ви.
Мъжът отвори уста да отговори, но си промени решението и изчезна. След тридесет секунди отвори вратата и му подаде раницата.
- Как излязохте? - попита той.
- Щях да ви благодаря, но не исках да прекъсвам предаването ви. Надявам се, че банята не мирише - отворих прозореца, за да проветря.
Мъжът се намръщи на мърлявата му фланелка и панталон.
- Какво стана? - попита той.
Майло погледна дрехите си, после посочи отворената врата на номер седем.
- Мари се върна и... наистина, човече, не искаш да знаеш.
33
Започна с всекидневната. Изпразни малкото бюро и огледа колекцията с филми, които отговаряха на вкуса на Анджела - „Север-северозапад“, „Чайнатаун“ и „Някои го предпочитат горещо“. Внезапно на вратата се позвъни. Майло събу обувките си и се наруга задето не бе взел пистолета, но се оказа Айнър, който му поднесе телефона си.
- За теб е.
Майло отнесе телефона във всекидневната. Първото, което Грейнджър попита, бе:
- Сам ли си?
Айнър бе влязъл в кухнята. Майло чу отварянето на хладилника.
- Да.
- Уволниха ме, Майло.
- Какво?
- Фицхю го нарича „ваканция“, но въобще не е така. Бесен е задето те предупредих за хората от министерството, както и че ти показах досието на Бенджамин Харис.
- Как е разбрал за него?
- Предполагам, че някой от чиновниците му е казал, но няма значение. Потеглям за една седмица в Ню Джърси. Писна ми от града.