Майло бе обзет от чувство за вина. Управлението бе единственото нещо, останало в живота на стария вдовец, а сега заради него, и тя бе изчезнала.
- Какво научи? - попита Грейнджър. - Айнър ми каза, че си говорил с французите.
- Слушай, Том. Дори не съм сигурен, че трябва да бягам. Може би е по-разумно да се предам.
- Стой надалеч - предупреди го Грейнджър. - Казах ти, че Симънс се видя с Фицхю. Знае, че си бил в Париж и изиска доклада за Анджела. Не ѝ го показах, но предполагам, че Фицхю се е уплашил и ѝ го предаде във вторник. Става дума за пропуските в записите от наблюдението, Майло. Не трябваше да караш Айнър да изключва камерите.
- Ти го одобри.
- Да, и сега ми се налага да живея с това. Кажи ми какво научи.
Майло му обясни най-важните факти. Първо, че наблюдението върху Анджела бе измама.
- Полковник Лиен никога не е изнасял лаптопа си от посолството. Даян Морел го потвърди. А това означава, че някой те лъже. Може би контактът ти от МИ6. Би трябвало да се свържеш с него.
- Невъзможно. Фицхю уведоми МИ6 за края на службата ми. Знаят, че не трябва да споделят информация с мен.
- Добре. Аз съм в тайната квартира на Анджела. Надявам се да открия някакви документи тук.
- Каквото и да научиш, няма да означава абсолютно нищо, ако не разполагаш с доказателства. Не забравяй това. Какво ще стане, ако не намериш нищо в апартамента?
- Не съм сигурен.
- Ако се озовеш в задънена улица, звънни ми в Ню Джърси. Може да успея да измисля нещо. Знаеш ли номера?
- Припомни ми го.
Майло взе лист и химикалка от бюрото и записа номера във вилата на Грейнджър.
- Още нещо - каза старецът. - Сега Фицхю отговаря за Туризма. Няма представа къде си, но ако разбере, че си с Айнър, знаеш какво ще стане.
Айнър се появи, захапал „Сникърс“, и заоглежда нарисуваните с мастило голи фигури, с които Анджела бе украсила стените.
- Мисля, че знам.
Грейнджър нямаше намерение да се осланя на га- дателските способности на Майло.
- Ще се обади на Айнър и ще му нареди да те достави в службата. Жив или мъртъв. Затова ти предлагам да се отървеш от господин Айнър колкото се може по-скоро.
- Разбирам - отвърна Майло.
Айнър се отказа от разглеждането на голите тела и му се усмихна.
- Том? - каза Майло.
- Да?
- Ако Тина ти се обади, би ли намерил начин да ѝ кажеш, че съм добре? И че ще се върна веднага щом мога?
- Разбира се. Но познаваш жена си. Никога не вярва и на една моя дума.
Майло затвори, върна телефона на Айнър и го помоли да претърси спалнята.
- Мислех, че искаш да наблюдавам улицата - отвърна той.
- Това е по-важно.
Истината бе, че искаше Айнър да е около него, в случай че Фицхю му се обади.
Накрая се оказа, че се нуждаеха само от двадесет минути. Убедена, че апартаментът на „Рю Давид д’Анжер“ е напълно скучен, Анджела просто бе пъхнала обемното досие на Тигъра в папка, закрепена към дъното на канапе, което гледаше към малкия телевизор. Купчина с около двеста документа, снимки и бележки. Бяха подредени с кламери, така че всичко ново, например Рахман Гаранг, да бъде добавено към съответната част заедно със снимка и основна информация. Майло се възхити от свършената работа, събирането на телефонни записи и снимките, които Анджела бе направила лично.
Той занесе купчината документи в спалнята и намери Айнър пред отворения гардероб, където чупеше токчетата на обувките на Анджела и търсеше подходящи за скривалища кухини.
- Хайде - каза Майло. - Да изчезваме оттук.
Отнесоха документите в ресторант в Монмартьр и започнаха да преглеждат информацията над агнешко печено.
- И казваш, че е свършила всичко това сама? - учуди се Айнър.
- Точно така.
- Била е по-добра отколкото си мислех.
- По-добра отколкото всеки от нас мислеше.
Започвайки от момента, за който бе разказала на Майло, Анджела се бе съсредоточила върху банковите документи на Ролф Винтенберг в Цюрих. Бе използвала връзките си и бе получила достъп до три други банки в града. В две от тях имаше открити от Ролф Винтенберг сметки, които бяха затворени от Самюъл Рот. На една от страниците бе написала:
„РВ - жител на Цюрих. Сам? Не. Коя компания? “
Зад бележката имаше списък от двадесет страници на компаниите в Цюрих, класифицирани според дейността им. Майло нямаше представа защо точно тези компании я бяха заинтересували, нито какви критерии бе използвала. След около четири страници, Анджела бе оградила „Угритек СА“ с черен маркер. Нищо не показваше как бе стигнала точно до тази компания, но очевидно имаше причини, може би скрити в някоя от другите страници, половината от които Айнър четеше.