Следваше статия от китайския „Народен ежеднев ник“ от 25 септември 2004 година.
„ СУДАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ОСУЕТЯВА ПРЕВРАТ.
Судан осуети опит за преврат на ислямистите, които искаха да свалят правителството в петък следобед, съобщи министерството на вътрешните работи.
Привърженици от Народния Конгрес, ръководен от хвърления в затвора ислямистки лидер Хасан an Тураби, планираха да извършат преврат в Хартум след петъчните обедни молитви, съобщи... “
Това бе станало преди три години. Днес, след убийството на молла Салих Ахмад, бунтовете не спираха.
Трудно му бе да се съсредоточи. Тропотът на трансмисията му причиняваше болка в кръста. Все още бе изранен от акробатическите си номера и страдаше от недоспиване. Искаше да се обади на Тина, да чуе гласа ѝ и този на Стефани. Искаше да знае къде точно бяха.
По-късно, докато шофираше, Майло разтърка лицето си и се вторачи в тъмната магистрала. Мислите му се лутаха. Помисли си, че в шпионските филми винаги имаше ясна цел. Запис на разговор, който доказваше важен факт. Човек, който притежаваше отговорите на определени въпроси. Тези истории бяха забавни с простотата си. Истината бе, че разузнавателната работа рядко вървеше по права линия. Събираха се много факти, някои от тях безполезни, и бе нужно тренирано око да разбере на кой факт да обърне внимание и кой да пренебрегне. Анджела притежаваше подобно умение. Майло обаче не знаеше дали същото се отнасяше и за него.
- Уха! - извика Айнър, който тъкмо се бе събудил.
Майло примигна и върна колата на магистралата.
- Да не изпитваш желание за самоубийство? - попита туристът.
- Съжалявам.
- Дай да те сменя - предложи Айнър. - Къде сме?
- Тъкмо минахме границата.
Напред видяха надпис:
„ИЗХОД 1. ЖЕНЕВА-ЦЕНТЪР.“
Заспориха в кой хотел да се настанят. Майло искаше нещо малко и незабележимо, като „Дьо Женев“.
- Тоя бълхарник? - възмути се Айнър. - Господи, Майло! Искаш да ни убиеш преди да получим възможност да се бием?
„Дьо Женев“ не беше бълхарник, но Айнър имаше навика да се възползва от неограничените суми за разходи на Туризма и да отсяда в най-луксозните хотели в даден град. В Женева, това означава хотел „Бо Риваж“, който гледаше към пълното с яхти пристанище.
- Ако открият колата - каза Майло, - това е първото място, което ще проверят.
- Но няма да открият колата. Тревожиш се прекалено много.
- Да, защото съм беглец.
- Хайде де, довери ми се.
Айнър подкара по „Рю дьо ла Сервет“, която водеше към водата, и Майло едва не се изсмя на думите му. Едно от основните правила в Туризма бе да не се доверяваш на никого. Но ако все пак се наложеше да се довериш на някого, по-добре да не бе на друг турист.
Оставиха колата зад хотела. Беше почти един през нощта, но пристанището бе оживено и се чуваше музика. Това събуди Айнър, който защрака с пръсти в ритъма на самбата, носеща се от яхта в средата на езерото.
Туристът реши да плати стаите им с една от петте кредитни карти, които носеше в портфейла си, издадена на името на Джак Месърстейн. След като получиха ключовете от две съседни стаи на четвъртия етаж, Айнър му прошепна:
- Качвай се. Аз ще се отърва от колата.
- Сега ли?
- Познавам един човек, който познава друг полезен човек. И никога не спи.
- Мога ли да използвам телефона ти?
Айнър се поколеба.
- Не се тревожи - успокои го Майло. - Няма да звъня у дома.
Това поне беше вярно. Просто искаше да се увери, че Айнър още не бе получил нови заповеди.
Преди да се качи горе, той провери телефонния указател във фоайето. Номерът на Угримов не бе отбелязан. С картата на Долан Майло изтегли малко швейцарски франкове от банкомата, после разпита един от администраторите за Роман Угримов. Спомена, че той бил негов стар приятел, който живеел наблизо. Да, чиновникът познаваше Угримов - човек с такова зашеметяващо богатство не оставаше невидим. Дали чиновникът знае къде живее Угримов? Мъжът погледна парите, поклати глава тъжно, но срещу още няколко банкноти насочи Майло към красива проститутка, която пиеше вино в хотелския бар. Жената го помисли за клиент и го докосна нежно по ръката. След като Майло ѝ обясни какво искаше, тя се отдръпна назад.
- Ченге ли си?
- Не. Стар приятел.
- Клиентите ми плащат за дискретността, господин Стар Приятел.
- Позволете ми и аз да платя.
Оказа се, че Роман Угримов не е от нейните клиенти, но кръгът от женевски проститутки от нейната класа бе малък и тя познаваше едно момиче.
- Много младо, нали разбираш. Той ги харесва млади.
За двеста и петдесет франка, което бе около двеста долара, тя се обади на приятелката си и записа адреса на Угримов върху подложка с реклама на бира.