Стаята носеше гръмкото име „делукс“ и наистина не приличаше на стотиците стаи от средната класа, в които бе пребивавал по време на стажа си като турист. Таблата на огромното легло бе тапицирана с великолепна дамаска. Имаше и кът за дневна с елегантни канапета. Цялата стая въплъщаваше лукса на стария свят. Мраморната вана бе за двама. Прозорецът гледаше към езерото, яхтите и светлините на града.
Ама че загуба е да съм тук без семейството си, помисли си той.
36
Пропуснаха закуската и, след като потеглиха, Айнър обясни, че е закарал откраднатото рено на приятел, който имал работилница за разглобяване на коли в предградията на Женева. В замяна, приятелят му бе дал откраднато в Испания деу, пребоядисано и регистрирано под ново име с швейцарски документи. За евтина кола, деуто возеше чудесно, дори по планинския бряг на Женевското езеро.
- Изглеждаш по-добре тази сутрин - отбеляза Айнър. - Свежи идеи?
- Не, просто сънят свърши добра работа.
Това си беше истината. Но не само бе отпочинал. Промяната се дължеше и на внезапното му завръщане към стария живот. Тази сутрин се събуди с усещането, че е турист и мозъкът му се върна към старите методи за отхвърляне на тревогите. Мярката бе само временна, но и необходима. Вероятно можеше да продължи само определен период, а после тревогата щеше да избухне и да го съсипе напълно, както бе станало преди шест години, когато едва не го уби.
- Може би започвам да изпитвам надежда - каза Майло.
- Обзалагам се, че Черната книга казва нещо за надеждите - отвърна Айнър, като погледна към него, за да провери дали Майло бе готов да сподели нещо от познанията си от прочутата книга.
- Съветва те да не се уповаваш прекалено много на тях - отвърна Майло.
Стигнаха до имението на Угримов в единадесет и половина по лъкатушещите пътища, които ги преведоха покрай огромни палати. Озоваха се пред висока порта с видеокамери и домофони. Майло излезе от колата и натисна бутона на домофона. Плътен руски глас каза:
- Oui?
Майло отговори на руски:
- Моля, кажете на Роман Угримов, че Чарлз Александър иска да се види с него.
Последва кратка тишина и Майло погледна Айнър, който го наблюдаваше очаквателно. След миг от колоната се чу гласът на Роман Угримов.
- Господин Александьр - Уийвър? Мина доста време...
Майло вдигна глава към една от камерите, усмихна се и махна.
- Не повече от половин час, Роман. Просто искам да поговорим.
- А приятелят ти?
- Не е задължително да идва с мен.
- Добре. Тогава може да почака тук.
Майло се върна до колата и нареди на Айнър да остане на мястото си. След няколко минути от другата страна на оградата се появи черен мерцедес. От него излязоха двама мъже. Единият бе познат на Майло от последната им среща преди шест години.
- Николай - поздрави го той.
Николай се престори, че не го познава. Колегата му отвори вратата. Майло влезе вътре, обискираха го, после заключиха отново. Поведоха го към колата, настаниха го на задната седалка и потеглиха.
Майло предположи, че къщата на Угримов в края на дългия частен път ще прилича на дворец, но сгреши. Изненадващо, руснакът имаше по-скромен вкус. Мерцедесът спря пред ниска, много широка каменна къща с формата на обърнато „П“. В долната част се намираха застланият с чакъл вътрешен двор и басейнът. Угримов го чакаше там, седнал на шезлонг с розов коктейл в ръката. Той се надигна, остави чашата си на стъклената маса и се приближи да се ръкува с Майло. Гъстата му сива коса бе побеляла напълно през изминалите шест години.
- Мина доста време - каза Угримов на руски.
Майло се съгласи и седна в предложения му шезлонг.
- Нещо за пиене? Николай прави великолепно дайкири.
- Не, благодаря.
- Както искаш - кимна Угримов и се настани об- ратно на шезлонга.
Топлото обедно слънце блестеше върху излъска- ните камъни.
- Имам нужда от информация. Роман.
- Добре. Информацията е моя бизнес. Но няма да ме заплашваш отново, нали? - усмихна се руснакът. - Намирам заплахите ти за проява на ужасно лош вкус.
- Ти уби онова момиче. Видях те.
- Дори не гледаше към терасата, господин Уийвър. Никой не гледаше, когато тя скочи.
Угримов поклати глава в имитация на тъга. Майло си помисли, че всичките емоции на този човек бяха фалшиви.
- Денят бе достатъчно тъжен и без твоите обвинения - добави руснакът.
- Не съм тук заради нея. Тук съм заради Управлението ти - „Угритек“.
- А, добре. Надявах се да се сдобия с нови инвеститори.