- Кой е Ролф Винтенберг?
Угримов стисна устни, после поклати глава.
- Нямам представа.
- А знаеш ли нещо за триста хиляди долара в сметка, открита от Ролф Винтенберг в „Юнион Банк“, която после била опразнена и закрита от Самюъл Рот? Или за срещата със суданския министър на енергетиката, състояла се тук миналата година?
Угримов го изгледа над ръба на чашата си и отпи шумно от дайкирито. Остави чашата си и попита:
- Имаш ли представа с какво се занимава „Угритек“, Майло?
- Не ми пука.
- А би трябвало - махна с ръка руснакът. - Вършим Добри дела. Докарваме двадесет и първи век при черните маси. Другите гледат към Китай за следващия голям удар, но аз съм оптимист. Виждам бъдещето ни в миналото, в Черния континент, от който всички сме изггьлзяли. Африка има потенциал. Природни ресурси - минерали, нефт. открити пространства. И би трябвало да диктува условията, но не го прави. Защо е така, според теб?
Майло не бе сигурен дали руснакът говореше сериозно.
- Корумпирани правителства?
- Да, това е вярно. Но не е причина, а резултат. В корените на африканските проблеми лежи една дума: невежество.
Майло разтьрка носа си и седна по-изправено.
- Роман, не се интересувам от расистките ти идеи.
Угримов се засмя.
- Не ми пробутвай тези политически коректни номера. Разбира се, африканците не са глупави. Невежеството е липса на обективно познание, което е проклятието на Африка. Защо селяните вярват, че презервативите няма да предотвратят разпространението на СПИН?
- Защото католическите свещеници им казват това.
- Много добре. В този случай католическата църква окуражава африканското невежество. А защо някои вярват, че сексът с девственица ще убие вируса?
- Схващам идеята ти, Роман.
- Чудесно. „Угритек“ полага усилия да промени африканското невежество. Започваме с компютри и интернет. Миналата година инсталирахме две хиляди компютъра в училищата в Найроби и в обществените им центрове.
- А колко в Хартум?
- Мисля, че беше същото количество. Не помня точно.
- Затова ли министърът на енергетиката те посети тук?
Угримов погледна празната си чаша.
- Николай! - извика той и плешивият му служител се появи след миг. - Имаш ли нещо против?
Очевидно, Николай нямаше нищо против. Взе чашите и се върна в къщата.
- Е? - попита Майло.
Роман Угримов сключи пръсти пред устата си.
- Майло, наоколо се носят истории, че си беглец. Вярно ли е?
Кратка пауза.
- Да.
- Човек, който бяга от собствените си хора, внезапно се появява на прага ми. Странно е, нали?
- Ще отговориш ли на въпросите ми или не?
- Моля те. Ужасно си прибързан. Наистина трябва да пийнеш едно дайкири.
- Благодаря, но не.
- Уби ли някого?
- Не.
- Но не би трябвало да ти вярвам, нали? Ти никога не ми повярва, че не съм убил любимата ми Ингрид, макар да ти казах, че тя се самоуби.
- Звучи справедливо.
Угримов се усмихна широко.
- Помниш ли кога говорихме за последен път? Ти беше разстроен, разбира се. Беше прострелян. Всеки би се разстроил от подобно нещо.
- Бях разстроен, защото ти отказа да отговориш на въпросите ми - напомни му Майло. - Не пожела да ми обясниш защо Франк Доудъл те е посещавал. Но сега вече можеш да ми кажеш.
- Искаш прекалено много.
Майло сви рамене.
- Съвсем проста работа, господин Уийвър. Франклин Доудъл искаше нова самоличност. Южноафриканска. Знаеше, че имам връзки, които могат бързо да изпълнят желанието му.
- И дойде там, за да те помоли за услуга?
- Помоли ме няколко дни преди това. В деня, когато го убихте, идваше да си вземе новите документи. Предполагам, че сте намерили паспорта с трупа му. Така ли е?
Майло бе прекалено зашеметен от раните си тогава и никой не му бе обяснил нищо.
- Каква беше ролята на Ингрид? - попита той.
Изражението на руснака се промени.
- Ингрид Кол. Изключително красиво момиче. Не я познаваше лично, но си виждал снимките ѝ, нали?
- Видях я на терасата. Предишната вечер.
Угримов преглътна тежко.
- Твоят Франк Доудъл беше кретен. Очаквам подобно нещо от хората на ЦРУ, но не до такава степен. Дойде при мен с просто делово предложение - щеше да си плати за паспорта. Но реши да ме заплаши за всеки случай. Разполагаше с доказателства, че съм нещо повече от настойник на любимата ми Ингрид. Снимки.
- Тя беше много млада, Роман.
- Тринадесет - призна Угримов, после задъвка до- лната си устна и се загледа в стъклената врата. - И бременна. С моето... нашето...
Той затвори очи, прокашля се и погледна Майло в очите.
- Щеше да е адски лошо за бизнеса ми, ако това се разчуеше. Никой не се интересува от обстоятелствата или естеството на любовта ти. Хората виждат само цифри.