Майло искаше да му каже, че тринадесетгодишните момичета могат лесно да бъдат манипулирани да повярват в какво ли не, дори в любовта.
- Уби я, за да му покажеш, че вече няма контрол над теб.
- Тя скочи - прошепна руснакът.
Майло се зачуди дали през изминалите години Угримов бе повярвал в лъжата си.
- Както и да е, това беше трагедия. Трагедия, утежнена от смъртта на самия Доудъл секунди по-късно. А после забравена заради събитията в Ню Йорк същия ден - каза Угримов, после се усмихна. - И щастие! Ти се запозна с жена си по време на трагедията, нали?
Майло се притесни от това, че Угримов знае прекалено много, но не го показа. Имаше нужда от него.
- Да. И все още сме заедно.
- И аз така чух.
- От кого?
Нова усмивка.
- Помниш ли Анджела Йейтс? - попита Майло. - Беше с мен във Венеция.
- Да, помня я. Красавицата, която се погрижи за оня кретен Доудъл. Четох, че наскоро се самоубила. После чух, че те издирват за убийството ѝ. Каква е истината?
- Беше убита, но не от мен.
- Не?
- Не.
Руснакът стисна устни.
- Въпросите, които задаваш за африканската ми компания, имат ли нещо общо с убийството ѝ?
- Да.
- Разбирам. Майло, в същия ден, когато Анджела уби оня кретен, светът, който познавахме, внезапно престана да съществува, нали? Сега, хора, които преди дори не можеха да напишат правилно думата „коран“, вече са чели свещената книга. Или поне твърдят, че са наясно с посланията ѝ.
- И ти се промени заедно със света?
Угримов поклати глава.
- Може да се каже. Целите ми станаха по-възви- шени. Сега имам приятели от всички цветове и раси.
- И доставяш компютри на терористи?
- Не. Никога не бих го направил.
- Ами Китай?
Озадачена гримаса и поклащане на главата.
Майло се измори от заобиколните въпроси, присъщи на руснака.
- Разкажи ми - помоли той.
- Какво ще ми дадеш в замяна?
Майло не знаеше какво би могъл да иска човек с възможностите и влиянието на Угримов.
- Информация.
- За какво?
- За каквото поискаш, Роман. Ако го знам, веднага ще отговоря на въпроса ти.
Николай се върна с новото дайкири и го остави до Угримов. Руснакът се усмихна.
- Харесвам стила ти, Майло.
Последва тишина докато чакаха Николай да се върне в къщата.
37
- Искаш информация за две неща. Някакъв човек на име Ролф Винтенберг, който влага парите си в банка, и отношенията ми със суданското правителство. Прав ли съм?
- Да.
- Всъщност, двете неща са свързани. Знаеш, разбира се, че съм човек с влияние. Но подобно на много хора с власт, и аз седя в сапунен мехур, който може да се пукне всеки момент. Пример за това бе вашият Франклин Доудъл, онзи кретен. В този случай личните ми увлечения заплашиха да пукнат мехура. Сега вече съм достатъчно влиятелен и подобни неща не могат да ми навредят. Но преди шест години все още изграждах имиджа си пред обществеността. Тъкмо започвах да се установявам в европейската икономика. И бях уязвим.
- И затова уби Ингрид. Не искаше да си уязвим.
Угримов махна с ръка.
- Да не разчопляме старите рани. Искам да поговорим за това, което се случи след онзи ден. И по-точно три месеца след него. Декември 2001 г.. Чрез някои американски приятели, с мен се свърза млад мъж, който имаше подобно предложение. Да, той също ме изнудваше! Помислих си: какво съм направил, та Господ продължава да ме проклина? Кой знае? И този път не ставаше дума за момичета, а нещо много по-зловещо.
- Какво?
Бързо поклащане на главата.
- Ако ти отговоря, вече няма да е тайна, нали? Достатъчно е да се каже, че беше от финансово естество. Този млад мъж не само щеше да запази тайната, но и да се увери, че никой друг няма да я научи. Щеше да стане мой пазител, така да се каже.
- Как се казваше младежът?
- Представи се като Стивън Луис и винаги го наричах така.
- Американец?
- Съмнявах се в името, но никога в американския му характер. Нали разбираш, адски самоуверен. Сякаш целият свят му принадлежи.
- Какво искаше от теб?
Угримов отпи от дайкирито, надигна се и затвори вратата на терасата. Докато се връщаше, се загледа в далечния край на двора, който водеше към гората. Седна и снижи глас.
- Вече знаеш какво искаше. Да пренасям пари в брой - различни суми всеки път - и да ги влагам в различни цюрихски банки. Да откривам сметки с две имена: името на моя човек и Самюъл Рот. Какво можех да направя? А? Какво би направил ти? Изпълних нарежданията му, разбира се. Не много често - два или три пъти годишно. И какво нередно има в това? Нищо. Изпращах един от служителите ми с фалшиви документи - Ролф Винтенберг е името, което използвахме през последните две години, и той откриваше сметките.