Но какво да продават?
Единственото ценно нещо, с което Судан разполагаше, бе нефт.
На кого обаче продаваха нефта? На китайците. Американските компании не купуваха от Судан заради ембаргото.
Слънцето стана прекалено горещо. Майло се надигна и отиде до стъклената врата, където полегатият покрив хвърляше дебела сянка. Той се помъчи да диша равномерно.
- Добре ли си, Майло?
- Добре съм. Това ли е всичко?
Угримов се протегна на шезлонга и поднесе дай- кирито към устата си.
- Това е всичко. А сега е време за отплата. Мога да ти задам всеки въпрос, който искам, нали?
- Ако знам отговора, ще ти кажа.
- Добре - кимна руснакът и лицето му доби сериозно изражение. - Къде предлагаш да отида?
- Какво?
- Скоро ще ми се наложи да напусна Швейцария. Къде да отида? Място с хубав климат, където няма да бъда преследван от немски банкери. Мислех си за твоята страна, но не съм голям почитател на американците напоследък.
- Ами Судан?
- Ха!
Това очевидно се стори смешно на Угримов и Майло осъзна, че всъщност руснакът не искаше нищо от него. Беше споделил тайната си от желание за отмъщение и нищо повече.
- Ами Луис? - попита Майло. - Предполагам, че си се опитал да разбереш кой е наистина, нали?
- Разбира се. Още преди години.
- И?
- И какво? Хора като него знаят как да прикрият следите си. Научихме няколко имена. Например Хърбърт Уилямс.
- Другото име Ян Клаузнер ли беше?
Угримов се намръщи и поклати глава.
- Не. Кевин Трипълхорн.
- Трипълхорн?
Руснакът кимна.
- Няма начин да разбереш с колко имена разполага този тип.
Трипълхорн, помисли си Майло и започна да си повтаря името. И тогава разбра. Не всичко, но дос- татъчно. Кевин Трипълхорн, турист. Трипълхорн, който също бе Ян Клаузнер, Хърбърт Уилямс и Стивън Луис. Трипълхорн, който бе сниман с полковник Лиен, и се бе мотал около Анджела Йейтс, за да я шпионира или накисне. Трипълхорн.
Събуди се без да знае, че бе припаднал. Угримов стоеше над него, пляскаше го по бузите и се опитваше да му налее дайкири в устата. Питието беше прекалено горчиво. Главата на Майло пулсираше.
- Трябва да се грижиш за себе си, Майло. Не можеш да очакваш другите да го вършат вместо теб. Искаш ли съвет? Разчитай само на семейството си и на никой друг.
Угримов се изправи и извика:
- Николай!
Николай държа Майло под око докато шофираше към портата. Майло, все още изпаднал в шок, мислеше за последните думи на Угримов. „Разчитай само на семейството си и на никой друг.“ Интересно.
Айнър, който стоеше до портата и пушеше една от цигарите на Майло, я метна на земята, когато видя мерцедеса. Майло и Николай излязоха от колата и руснакът се обърна раздразнено към Айнър:
- Ти - каза той на английски със силен акцент. - Не прави боклук!
38
По обратния път към града Айнър му довери, че Женева е един от любимите му градове.
- Държиш ли си очите отворени? Тук има страхотни момичета. Постоянно съм надървен.
- Аха - отвърна Майло, загледан в дърветата край пътя.
- Ще ти покажа. Освен ако не възнамеряваш да проникнем с взлом в нечия къща. Нямаш подобни планове, нали?
Майло поклати отрицателно глава.
- Чудесно. Тогава ще се порадваме на нощния живот. Е, можеш да ми разкажеш какво стана там. Все пак работим заедно, нали?
Но Майло не проговори. Туризмът го бе научил да не издава много факти. А и все още не бе стигнал до следващото ниво на разбиране. Затова излъга.
- Угримов се оказа задънена улица. Е, трябваше да очакваме и такива.
- Ами „Угритек“?
- Ако някой е използвал Управлението му да пере пари, той не знае за това.
Айнър се намръщи на провала му.
- Е, поне сме в Женева. А ти разполагаш с най-до- брия екскурзовод. Ще се позабавляваме ли довечера?
- Разбира се - отговори Майло. - Но първо трябва да подремна.
- Е, вече не си млад.
Стигнаха до „Бо Риваж“ в четири. Айнър реши, че докато Майло спи, той самият ще да си почине в публичния дом, който никога не пропускаше да посети, когато посещаваше града.
- Много изискано място - обясни той. - Чисто. Отнасят се с теб като с цар. Сигурен ли си, че не искаш да опиташ?
Майло му пожела приятно прекарване, взе си „Хералд Трибюн“ и се отправи към асансьора. Докато се изкачваше към стаята си, забеляза в долния край на първа страница снимката на възрастен мъж с бяла коса и мека усмивка. Статията съобщаваше, че господин Едуард Стилман от Франкфурт, член на борда на директорите на „Дойче Банк“, бил намерен пребит до смърт в кабинета си на двадесет и осмия етаж. Полицията още не разполагала със следи. Майло знаеше, че никога нямаше да открият следи.