Въпреки мрачните мисли, Майло изпи само една чаша. Спомни си промяната в заповедите на Айнър и осъзна какво трябва да направи.
***
Джеймс Айнър се прибра в хотела чак в три часа. Дотогава Майло вече бе отворил вратата между своята стая и тази на туриста, бе опаковал раницата си и я бе прибрал в гардероба, бе проверил разписанието на полетите и лежеше на леглото си, но не спеше. Чу как туристът влезе в стаята си, спъна се в нещо и изруга, после се пъхна в банята. Майло се вмъкна в стаята, стиснал зад гърба си рулото лепенка.
- Отвори ли ти се парашутът? - извика Майло.
- Какво - чу се изненаданият глас на Айнър през открехнатата врата на банята. - А, не. Мислех, че вече спиш.
- Не - отвърна Майло и застана до леглото на Айнър.
Можеше да свърши работата още сега, докато колегата му седеше на тоалетната чиния, но харесваше Айнър и не искаше да го унижава.
- Хей - каза туристът.
- Какво?
- Как влезе в стаята ми?
Мамка му!
Майло забърза към вратата, отвори я и срита ръката на Айнър, насочила малкия „Макаров“ към него. Пистолетът изгърмя и куршумът се заби в плочките над ваната. Айнър се надигна. Панталонът му бе смъкнат около глезените. Майло го удари с лакът по рамото и го стовари обратно върху чинията. После го халоса по брадичката и главата на Айнър се удари в стената. Пистолетът изтрака на пода.
Майло шибна главата му в стената за втори път. Айнър ококори зачервените си очи и отвори уста, но Майло притисна лакът към гърлото му. Туристът вече не можеше да проговори. Майло взе оръжието му.
Съзнаваше, че наранява колега, но трябваше да го зашемети за няколко минути. Дръпна завесата на душа и я просна на пода.
Айнър се замъчи да се изправи, като хъркаше измъчено.
- Недей - посъветва го Майло и му показа пистолета.
Туристът се успокои, тъй като знаеше, че щеше да е вече мъртъв, ако това бе планът. Паникьоса се отново, когато Майло сграбчи усукания около глезените му панталон и го издърпа вън от банята. Айнър размаха ръце и изстена. Воняща кафява следа отбеляза пътя му.
Това бе най-унизителната част, помисли си Майло, като завърза ръцете на Айнър с дебелата лепенка, а после и краката му.
После го завлече върху завесата от душа.
- Какво... - изхъхри Айнър.
- Не се тревожи - успокои го Майло, като покри тялото и лицето му с единия край на завесата.
- Какво!
Майло дръпна крайчеца на завесата и откри лицето му, което вече бе червено като домат. Това бе нормалната реакция на идеята да бъдеш удушен с найлон.
- Всичко ще е наред - каза Майло, като усука и другия край на завесата около него и откъсна парче лепенка. - Чуй ме, Джеймс. Трябва да изчезна. Но искам да се уверя, че няма да потеглиш по следите ми. Защото си добър турист. Не мисля, че ще успея да се отърва от теб. Затова трябва да те извадя вън от строя. Разбираш ли?
Айнър заговори измъчено.
- Разбирам.
- Добре. Не искам да го правя, но не мога да си позволя да те оставя да ме проследиш.
- Какво ти каза Угримов? - попита Айнър.
Майло едва не му отговори, но бързо осъзна, че не бива.
- Не, Джеймс, не искам да докладваш на Фицхю. Поне не още.
Айнър примигна.
Майло залепи лепенката върху устата му. Надигна се и залепи остатъка от лепенката върху завесата, така че Айнър да не може да достигне нищо с пръсти. Наложи му се да го търколи няколко пъти и да вдигне краката и рамената му. Опита се да действа нежно, но знаеше, че в найлона и лепенката няма нищо нежно. Нямаше нищо нежно и във факта, че бе оставил панталона му смъкнат, а изпражненията му омазваха завесата и бедрата му. Айнър със сигурност копнееше да го убие.
Когато свърши, търколи туриста до леглото. Айнър се вторачи разгневено в него. Майло му показа пистолета и го прибра в чекмеджето на нощното шкафче, после издърпа матрака от леглото и го разположи под ъгъл, покривайки Айнър и оставяйки го в пълна тъмнина. Ако се опиташе да издаде звук, нямаше кой да го чуе. Можеше само да очаква с нетърпение появата на чистачката.
В портфейла му Майло намери шестстотин долара в швейцарски франкове, които пъхна в джоба си. Зачуди се дали да вземе ключовете от колата, но се отказа. Затвори вратата без да промълви и дума, взе раницата си и напусна хотела.
Пристигна на международното летище след като се огледа внимателно за опашки, но не видя никой да го следи, и прегледа полетите. Беше тъкмо навреме за полета на „Еър Франс“ в седем и половина. Купи билета с кредитната карта на Долан и плати почти три хиляди долара. По време на едночасовия престой на „Шарл де Гол“ се паникьоса отново и затърси жена с подути очи. Даян Морел обаче не го очакваше.