След като се качи в следващия самолет, си припомни един от афоризмите на Айнър: „Том ми се обажда и това е всичко, което трябва да знам. Том е Господ, когато е на онази линия.“
Туристите никога не задаваха въпроси относно получените нареждания. Господ бе заповядал на Трипълхорн да следи Анджела Йейтс из Париж, докато Айнър невинно я снимаше. Господ бе наредил на Трипълхорн да се запознае с полковник Лиен - доколкото Майло знаеше, той само бе помолил китаеца за цигара. Господ бе накарал Трипълхорн да сключи сделка с коварен руски бизнесмен и да доставя пари за различни банкови сметки. Господ му бе наредил да ръководи прочут наемен убиец и го бе насочил към различни хора, които представляваха интерес. Господ му бе заповядал да подмени приспивателните на Анджела с барбитурати. Господ дори бе накарал Трипълхорн да сложи скрита игла в стол в миланско кафене, така че Тигъра, ръководен от вярата си в Християнска наука, да умре бавно вместо да открие самоличността на Трипълхорн.
Трипълхорн не беше виновен за всичко това. Той бе просто Йов, а Господ бе първопричината за всичко.
39
Майло кацна на летище „Кенеди“ в понеделник следобед. Беше нащрек и се оглеждаше внимателно. Но след като изчака на безкрайната опашка пред паспортния контрол, която му напомни за Дисниуърлд, Лайънъл Долан влезе в Съединените щати без проблеми. Нае шевролет от „Хърц“ от млад мъж с пъпчасало лице, застана на бордюра с ключовете в ръка и се загледа в пътниците, които се облягаха на огромните си куфари и обсъждаха цените със забързани и изнервени шофьори. Минаха безброй таксита. Полицаи се мотаеха наоколо. Но никой не се интересуваше от нервния мъж в края на тридесетте, който потъркваше челюстта си и се оглеждаше. Най-после Майло отиде да намери шевролета.
Искаше да си прибере нещата от склад „Стингър“. В малкия гараж имаше пари, кредитни карти, стари документи за самоличност и различни оръжия. Но вместо това, подкара на север по магистрала № 95 към Ню Рошел, после на запад към Патерсън. Гаражът му бе необходим, но трябваше да приеме, че вече бе компрометиран. Знаеше, че е глупак и вероятно е допуснал много грешки през годините. Несъмнено сега няколко едри типове от Управлението го очакваха там, един зад гишето и неколцина други, седнали в черни джипове.
Шофираше бързо, но не уплашено. Знаеше, че докато потегли отново на юг, успоредно на Манхатън, но в Ню Джърси, разполага само с час до езерото Хопатконг. Дали Том знаеше, че той отива при него? Вероятно подозираше. Дали бе поискал помощ от Управлението? На този етап Майло можеше да признае, че всъщност не знае нищо. Можеше само да продължи напред, като внимаваше да не привлече вниманието на ченгетата в Джърси.
Скоро планини оградиха магистралата. Винаги когато потегляше с Тина и Стефани да прекара уикенда със семейство Грейнджър, той се впечатляваше от това колко близо бе природата до Манхатън. В града ти се струваше, че целият свят е от бетон, стомана и стъкло. Видът на горите винаги успяваше да го изненада. Също като преди шест години, когато шофираше към Порторож през първия етап на пътешествието, което завърши с Тина и Стефани, той си помисли, че вероятно единственото място, където човек намира равновесие, бе в планините.
Не, беше прекалено стар да вярва в обещанието за нови земи. Хората бяха това, което правеше географията. Само те придаваха характер на природата. А неговото място бе със семейството му.
Той, Тина и Стефани пътуваха насам често, за да видят Том и Тери, докато тя бе още жива. Тери Грейнджър бе обзета от шизофрения веселячка, която в един момент искаше да покани света в дома си за пиршества и хубава компания, а в други желаеше само уединение, дори от съпруга си. Но когато бе в настроение, беше една от най-прекрасните домакини и караше Тина да вярва, че във вилата на езерото можеше да намери заместителя на семейството от Тексас, което ѝ липсваше.
Всички тези „Т“ - Том, Тери, Тина и Тексас. Майло се ухили, припомняйки си нещо, което Тина бе казала за Патрик и Пола в Париж.
Дълго време Тина придружаваше Тери на химиотерапията ѝ. Превърна се в довереница на по-възрастната жена. После, когато ракът се влоши и дори най-запалените оптимисти осъзнаха, че битката е загубена, Тери се промени. Затвори се в себе си и започна да приключва телефонните разговори по средата на изречението. Не искаше Тина да страда до края заедно с нея.