Майло паркира под боровете по „Брейди Драйв“, недалеч от брега, на около километър от вилата на Грейнджьр, преметна раницата през рамо и тръгна пеша. Покрай него профучаваха пикапи и фордове. От време на време някой шофьор му бипкаше и махаше с ръка. Майло се усмихваше и също махаше. След като се доближи достатъчно, отби от пътя и тръгна през гората към езерото.
Грейнджър бе купил мястото през седемдесетте години при разпродажба на старо имение. То датираше от тридесетте години. Дървена хижа, построена в стила на Теди Рузвелт. Според Грейнджър, по време на Голямата депресия бившият собственик се преместил тук от Манхатън заедно с жена си и слугите си, за да спести пари.
Семейство Грейнджър бяха оставили помещенията за слугите да събират паяжини и таралежи - двата етажа и трите спални на основната къща бяха предостатъчни за тях.
Майло прекара още четиридесет минути в гората, като обикаляше къщата, за да я види от различни ъгли и да провери дърветата за сенки. След като се убеди, че гората е празна, той тръгна към къщата. В далечния край, където прозорците на всекидневната гледаха към мерцедеса на Грейнджър и малкия кей, той забеляза, че лодката на Том липсва.
Къщата беше отключена. Майло влезе и се огледа. Празна. Качи се горе, мина покрай спалнята и се отправи към кабинета на Грейнджър. Беше малка стая с огромен прозорец, който гледаше към езеро Хопатконг.
Беше онова време от деня, което фотографите наричат „вълшебен час“. Времето, когато светлината на залязващото слънце се пречупваше по определен начин и лицата грееха по начин, по който хората твърдяха, че бременните греят. Езерото блестеше, а в средата му имаше лодка с малка фигурка в нея: Том Грейнджър ловеше риба.
Майло прерови чекмеджетата на бюрото. Най-долното се оказа заключено и той го отвори с отвертка. По време на отминалите уикенди, бе виждал съдържанието на бюрото: немския люгер, който Грейнджър твърдеше, че бе взел от немски войник по време на битката за Ардените, и кутия с деветмилиметрови куршуми. Майло провери пистолета и зареди пълнителя.
Ако Грейнджър се изненада да го види, прикри емоциите си добре. Тъкмо завързваше лодката за стълбчето на кея, когато Майло излезе иззад едно дърво, стиснал пистолета в ръка.
- Хвана ли нещо?
Грейнджър, който дишаше тежко, не си направи труда да вдигне очи от въжето.
- Никога не хващам. Поне не през последните години. Подозирам, че някой кретен е пуснал нещо в езерото и е изтровил рибата.
Той се изправи и най-после погледна Майло.
- От друга страна, не съм улавял нищо откак Тери умря. Така че вината може да е моя.
Грейнджър забеляза люгера и се намръщи.
- Разбил си бюрото ми, за да го вземеш, нали?
- Страхувам се, че да.
Грейнджър поклати глава.
- Ключът е в най-горното чекмедже.
- Съжалявам.
- Както и да е.
Той се накани да прибере въдицата и стръвта си от лодката, после огледа ясното небе.
- Ще ги оставя тук. Няма да вали.
- Добра идея - каза Майло и размаха пистолета. - Да вървим.
Протест - ето какво липсваше. Грейнджър не протестира срещу нищо освен разбиването на бюрото му. Бе знаел, че Майло ще дойде. Всъщност, вероятно го бе чакал, ден след ден, запълвайки времето си с риболов.
Настаниха се във всекидневната. Грейнджър отиде до шкафа, където държеше дузина бутилки, и избра десетгодишен скоч. Сипа в кристална чаша, после напълни друга чаша с финландска водка. Подаде водката на Майло и седна на тесен кожен стол. Майло се тръшна на канапето. Ниската масичка за кафе бе между тях, а до стената стоеше старо радио от времето, когато къщата бе построена.
- Е - каза Грейнджър. - Виждам, че се прибра жив и здрав.
- Така е.
- И дойде да ме видиш. Аз ли съм първата ти спирка?
- Да.
- Добре - кимна Грейнджър и отпи от скоча. - Кажи ми какви доказателства събра.
Майло си пое дъх. Знаеше, че отговорите се криеха у стареца, но по време на пътуването си дотук не бе решил как точно да ги изтръгне. Не разполагаше с определен метод, тъй като методите, които знаеше, не се отнасяха за кръстници, стари приятели и хора на Управлението.
- Осъзнах, че няма нужда да събирам никакви доказателства за защитата си, Том - каза той накрая. - Ти ме подлъга да побягна.
- Просто се опитвах да ти помогна.
Майло изпита желание да закрещи. Грейнджър не само бе негов приятел и най-близкото нещо до семейство, с което Майло разполагаше, но и всичко това: удобните кресла, всекидневната, отрупана със старомодни украшения, и те двамата отпиващи от кристални чаши.
Той остави водката си на масичката за кафе и влезе в кухнята.
- Доказателствата - извика Грейнджър.
Вместо да отговори, Майло се върна с дебело руло лепенка.