Выбрать главу

Усмивката на Грейнджър се изпари.

- За бога, Майло. Не може ли просто да поговорим?

Майло задърпа края на лепенката.

- Не, Том. Не можем.

Грейнджър не започна да се бори, когато Майло усука лепенката около тялото му пет пъти и го при­кова в стола от раменете до лактите. Майло откъсна края на лепенката със зъби и го притисна към обле­галката на стола. После отстъпи назад, провери рабо­тата си и се върна на канапето.

- Ще трябва да ми наливаш скоча в устата - каза Грейнджър.

- Знам.

- Тояга и морков?

- Нещо такова - потвърди Майло и примигна.

Едва успяваше да различи лицето на Грейнджър.

Слънцето вече бе изчезнало зад планините.

- Е, кажи ми - настоя Грейнджър, когато Майло запали лампата. - Какви доказателства събра? Не предположения и слухове, а истински доказателства.

Майло се върна на канапето.

- Ти ме накисна, Том. Накара ме да избягам от Дисниуърлд без основателна причина. Бях заподо­зрян, но това бе всичко, нали?

Грейнджър се опита безуспешно да се размърда и кимна.

- През цялото време си бил ти. Ти си предавал пари на Роман Угримов, който после е плащал на Ти­гъра. Ти си контролирал Трипълхорн, който е ръково­дил Тигъра. И точно затова скри досието на Тигъра от мен. Нямаше нищо общо с това, че е вербуван от Фицхю.

- Да - призна Грейнджър. - Скрих досието от теб по тези причини, но по-късно ти го показах, защото Терънс Фицхю го вербува.

- Да не се отклоняваме. Ти си ръководил Тигъра. Анджела, също като мен, го е издирвала. Затова си я убил. Това също е дело на Трипълхорн.

- Да.

- Полковник Лиен няма нищо общо. Просто си по­ставил Трипълхорн на няколко стратегически места и си оставил камерите да си свършат работата.

Грейнджър каза неохотно:

- Е, измислих историята с МИ6.

- И следователно, ти си поръчал убийството на молла Салих Ахмад в Судан.

- Да.

Тъй като Майло не реагира веднага, Грейнджър повтори предишния си въпрос:

- Доказателства? Разполагаш с доказателства за всичко това, нали?

Майло не бе сигурен дали трябваше да отговори. Ако признаеше, че няма физически доказателства, старецът можеше да млъкне. Но пък Грейнджър бе достатъчно опитен да прозре лъжата му, а и би насто­ял да узнае какви точно са доказателствата.

Мълчанието му беше достатъчно. Грейнджър по­клати глава тъжно.

- По дяволите, Майло. Не разполагаш с никакви доказателства, нали?

- Да.

- Какво прави през последните няколко дни? Пи­янства ли?

Майло се изправи, сякаш да му напомни кой про­вежда разпита, после взе чашата скоч и я поднесе към устата му. След като Грейнджър отпи, Майло ос­тави чашата и каза:

- Моля те, Том. Просто ми кажи какво, по дяволи­те, става.

Грейнджър се замисли и кимна.

- Добре, щом не можеш да го разбереш сам. Най- старата причина в книгата. Причината, поради която вече не можем да стоим безучастни.

- Петрол - каза Майло.

Грейнджър се опита да свие рамене, но лепенката ограничаваше движенията му.

- Нещо такова. На пръв поглед. Но отговорът, кой­то заслужава голямата награда е: „империя“. И по­лучаваш допълнителен бонус, ако споменеш Китай.

40

След като започна да говори, Грейнджър просто не можеше да спре. Лепенката го държеше на място, но главата му се въртеше и накланяше неумор­но, докато обясняваше подробностите на историята, която очевидно бе искал да разкаже от дълго време.

- Слушай, Майло, и се опитай да не се държиш като дете. Имаш континент, прогизнал от петрол, как­то и някои от най-корумпираните правителства, кои­то светът някога е виждал. Да не мислиш, че Судан е страна на мир и любов? Бяха се хванали за гушите много преди да решим да се намесим. И се опитахме да действаме по мирен път. Знаеш го. Нашите хора се срещнаха с министъра на енергетиката в дома на Угримов. И му поставихме въпроса директно: „Спи­рате да продавате петрол на китайците и го продава­те на нас. Ще вдигнем ембаргото.“ По дяволите, дори му предложихме да платим повече. Чуваш ли ме? Президентът получава повече пари, за да си строи дворците и да издига статуи за собствената си прос­лава. Но той е горд човек. Политиците, които избиват собствените си хора, обикновено са такива. Минис­търът на енергетиката му се обади и той отказа кате­горично. Затова започнахме да го ухажваме, после го заплашихме. Накрая му обяснихме, че ако не приеме сделката с нас, ще превърнем живота му и страната му в по-зловещ ад, отколкото вече е.

- Значи всичко е заради петрола. Това ли твърдиш?

- Майло, звучиш като някой от протестиращите, които протестират срещу „Ексон Валдес“ осемнаде­сет години след като строфата. Погледни голямата картина. Нямаме нищо против да загубим малко пе­трол тук и там. Някоя страна не иска да ни продава? Няма да се отчаяме. Не е заради петрола, а заради времето, в което живеем. Заради Китай. Те получават седем процента от петрола си от Судан. Всяка година Китай използва все повече петрол. Икономиката му го изисква. Загубата на седем процента няма да по­губи Китай сега, но следващата година? След десет години? Китай се нуждае от всичкия петрол, с който може да се сдобие. Една трета от вноса им е от Афри­ка. Не могат да си позволят да го загубят.