- Продължаваш да повтаряш едно и също, Том. Петрол.
Грейнджър раздвижи ръка под лепенката и вдигна пръст.
- Чакай. Това е само началото. Защото какво ще направи Китай, за да се увери, че винаги ще си получава петрола? Нуждаят се от стабилна Африка, нали? Отиват в ООН и молят за намеса в Судан. Съединените щати обаче налагат вето. Това му е хубавото да си постоянен член на Съвета за сигурност. Можеш да наложиш вето върху каквото си искаш. И продължаваш да го налагаш, докато Китай бъде набутан в ъгъла. И докато бъдат принудени да се намесят пряко. Да изпратят хиляди войници от Народоосвободителната си армия. Ние си имаме Ирак, който ни скапва. Ако не успеем да се измъкнем, можем поне да дръпнем надолу някои от старите ни врагове. Време е да дадем на Китай няколко техни си войни. Да видим как ще се оправят.
Майло отпусна ръце в скута си и се вторачи в стареца, който се бе оживил, сякаш споделянето на тайните му бе вляло нов живот.
- Съгласен ли си с тази тактика?
Грейнджър сви рамене доколкото му позволяваше лепенката.
- Коварна е, признавам. Но има определена красива логика зад нея. Няколко дребни стачки, едно-единствено политическо убийство и можеш да сринеш цяла страна. Правителствата поддържат странната вяра, че са недосегаеми. Това обикновено не е вярно.
- Не отговори на въпроса ми.
- Вярвах дълго време, Майло. В продължение на години. Но стана голяма бъркотия, нали? Ако очистиш един привърженик на терористите като моллата, кой ще възрази? Вършиш услуга на света. А когато последва хаос, можеш да се изненадаш. Е, нещата рядко се развиват толкова просто. Има свидетели, от които трябва да се отървеш. Например, приятелят на Анджела, Рахман.
- А после и самата Анджела.
- Да - потвърди Грейнджър. - Опитахме да се отървем от нея чрез клевета. Знаеш го. Когато Анджела ми се обади и поиска снимки на Тигъра, осъзнах, че се е приближила прекалено много. Затова я накиснахме за предателство. Трябваше или да я накараме да си подаде оставката, или да влезе в затвора. Не за дълго, просто докато следата изстине. Дотогава обаче, проблемите бяха очевидни дори за идиот като мен. Прекалено много мъртви свидетели. Така че, когато стана време да се заемем с Анджела, реших да изпратя теб. Все пак, ти стигна по-далеч от всички останали - запозна се лично с Тигъра. А и беше стар приятел на Анджела. Също като при политическите убийства, можех да направя само едно, да позволя настъпването на хаос, да се престоря на изненадан пред шефовете и да обясня, че не съм очаквал подобно развитие.
- Искаше да разплета историята.
- Да. А после ти ми се обади. Помниш ли? След като обядва с Анджела? - въздъхна Грейнджър. - И подписа смъртната ѝ присъда с това обаждане.
Майло се опита да си припомни какво бе казал, но след всичко, случило се през изминалите две седмици, разговорът бе съвсем смътен спомен.
Грейнджър обясни:
- Каза ми, че Анджела стигнала чак до Ролф Винтенберг. На една стъпка от Угримов и на още една от нас. А кой мислиш бе в кабинета ми, когато звънна?
- Фицхю.
- Точно така. Той ми нареди веднага да се обадя на Трипълхорн и да му наредя да очисти Анджела колкото се може по-бързо.
- Но... - започна Майло, после осъзна, че няма какво да каже.
Дали наистина бе отговорен за убийството на Анджела?
- Можеше да отмениш заповедта след като Фицхю си тръгна - каза той най-после.
- Може би - съгласи се Грейнджър. - Но май вече бях прекалено уплашен.
Майло отиде до шкафа и допълни чашата си с водка.
- Искаш ли още? - обърна се той към стареца.
- Да, благодаря.
Майло сипа водка в чашата му и я поднесе към устата му. Глътката накара Грейнджър да се закашля.
- Къде ми е скочът?
Майло не отговори. Остави чашата настрани и отпи от своята.
- Всичко това не ми звучи достоверно. Прилича ми на заплетена история, с която да прикриеш собствения си задник.
Грейнджър облиза бледите си устни.
- Разбирам какво искаш да кажеш. Шпионите и особено туристите приличат на разказвачи на приказки. След известно време се натрупват прекалено много слоеве. Трудно е да различиш приказката от истината. Но това, което ти разказах сега, е истината. Питай ме каквото искаш.