- И всичко мина според плана - каза Майло.
- Не всичко. Ти. Трябваше да побегнеш, но да се върнеш с доказателства. Дори ти дадох Айнър за помощ. Къде е той сега?
Майло се прокашля.
- Наложи се да го неутрализирам.
- Вероятно така е най-добре. Но разбираш какво искам да кажа, нали? Дадох ти всичко възможно, но май имах прекалено много вяра в теб.
- Трябваше да си откровен и с Анджела, и с мен. Не ни даде всичко, което можеше.
Грейнджър стисна устни, за да прикрие прозявката си.
- Може и да си прав. Но ако ти бях казал всичко в самото начало, какво щеше да направиш? Познавам те. Не си толкова търпелив колкото беше навремето. Щеше да отидеш направо при Фицхю и да се опиташ да го притиснеш в ъгъла. Нямаше да тръгнеш да събираш доказателства. Щеше да действаш като турист и да приклещиш Фицхю и бандата му. Нямаше да отделиш време да събереш това, което е нужно, за да се сложи край на цялата операция. Накратко казано, щеше да действаш като главорез, какъвто си.
- Но всичко е свършено - възрази Майло. - Наемният ви убиец е мъртъв.
- Да не мислиш, че няма да намерят друг? Въпреки всичко, факт е, че този похват обикновено успява, а не се проваля. В Шри Ланка има едно момче от Камбоджа. Още няма тъпо име като Тигъра, но е само въпрос на време. В момента Джаксън е там и го издирва.
Майло довърши водката си и взе бутилката, за да допълни чашите им.
- И какво се опитваш да ме убедиш да направя?
- Наистина, Майло, смятах те за по-умен. Не разполагаш с никакви доказателства, а само с думата ми. А ако те знаят къде се намираш в момента, ще се погрижат да не мога да ти кажа нищо.
- Не знаят къде съм.
- Няма да е зле да се увериш в това. Защото, след като се отърват от мен, ще се погрижат ти да не споделиш с някого това, което съм ти казал.
По бузата на Майло се появи нервен тик и той я потърка, за да го премахне. Дължеше се на тревога и на мисълта, че Грейнджър бе прав.
После го осени друга мисъл: Грейнджър лъжеше. Старецът бе притиснат в ъгъла. Знаеше, че Майло ще го отведе на Авеню на Америките. Вероятно дори бе предвидил подобна вероятност. Както самият той казваше, разузнаването наподобяваше разказването на приказки. И не му бе предоставил никакви доказателства, а само истории, които да запълнят празнините между истинските събития.
Майло осъзна, че не диша. Пое си дъх дълбоко. Страхотна история. Такава, каквато само ветеран като Грейнджър би могъл да измисли. Част от него дори му вярваше. Той изсипа водката на стареца в устата му и седна срещу него.
Преди да заговори, телефонът на страничната маса иззвъня. Майло се вторачи в Грейнджър.
- Очакваш ли някого?
- Колко е часът?
- Единадесет.
- Не съм се събирал със съседите от дълго време. Може би Фицхю иска да ни провери.
Майло се надигна и изгаси лампата. Телефонът продължи да звъни в тъмнината. Той застана до завесите и надникна навън към езерото. Видя дървета и застлания с чакъл път преди облак да закрие луната. На деветото позвъняване телефонът замлъкна. Майло не знаеше в какво да вярва.
- Тръгваме - каза той.
- Моля те - отвърна Грейнджър. - Изтощен съм. Риболовът изморява.
Майло се завъртя и видя как Грейнджър се отпусна на стола и задиша шумно.
- Добре ли си? - попита той.
Старецът вдигна глава.
- Просто съм изморен. Но ако навън има някой, това са хора на Управлението. Предпочитам да бъда екзекутиран в леглото, отколкото да ме разпитват в продължение на месеци и после да ми пръснат главата в някоя мърлява обезопасена квартира.
Майло се върна до прозореца. Езеро, луна и тишина. Ако не го бяха проследили дотук, не се налагаше да бърза. Просто нямаше търпение да приключи с всичко това. Той пусна завесата.
- Ще тръгнем утре сутрин. Рано. А сега си лягаме. В едно и също легло.
- Винаги си си падал по мен.
- А ти пи достатъчно.
- Тъкмо започнах - възрази Грейнджър. - Би ли свалил лепенката, за да си сипя скоч? От водката ме боли стомахът.
41
Спаха заедно на горния етаж, вързани за китките с парче въже, което Майло намери в кухнята; Сънят им бе нарушен само веднъж, когато Грейнджър седна в леглото и заговори.
- Отначало не одобрих идеята. Искам да го знаеш. Затова излъгах и казах, че нашите туристи не стават за наемни убийци.
- Добре - кимна Майло. - Заспивай.
- Ако знаех как ще приключи, щях да прекратя операцията. Наистина. Може би, ако бях позволил туристите да извършат убийствата, щяхме да имаме контрол върху положението.
- Заспивай - повтори Майло.
Грейнджър се отпусна на възглавницата си и захърка, сякаш думите му бяха част от сън.