Играчите
Стигнахме при масата си точно когато Елси се върна от другата страна на двора, повела за ръка поразително персийско момиче.
Арабската красавица бе може би на около петнайсет, със съвсем тънък кръст, но зрели гърди и високи заоблени бедра, които съблазнително се показваха между цепките на великолепното сребристо сари, увито около тялото й. Имаше тъмна кожа и най-съвършените бадемови очи, които съм виждала.
— Беси, Беси — задъхано каза Елси. — Трябва да се запознаеш със Зубайда. Тя е позната с престолонаследника, първородния син на султана. — Елси погледна към намиращата се на подиум маса, на която се хранеше султанът. До него седеше красив млад турчин с ужасно отегчена физиономия — принцът.
Гласът на Елси се сниши до шепот.
— Зубайда казва, че принцът щял да организира неофициално празненство по-късно в покоите си в харема.
Зубайда се наведе към нас.
— Принцът е известен с дионисиевите си сбирки. Ще има музика, вино, танци и ганджа. Чух, че били поканени и някои от борците!
Двете с Елси се закискаха възбудено на новината.
Благодарение на класическото си образование знаех, че Дионис е гръцкият бог на виното и винарството, а също така на екстаза и в известен смисъл на свободата на духа. Не бях сигурна обаче какво означава дионисиева сбирка. Предположих, че е свързано с виното. Зубайда беше споменала и още нещо, което не разбирах.
— Какво е ганджа? — попитах аз.
— Особена трева, която много се пуши тук — отвърна Елси. — Казват, че отпускала ума и успокоявала душата, а понякога предизвиквала и чудни видения. Ох, Беси, непременно трябва да идем на това парти!
Погледнах към господин Аскам.
— Не зная, Елси. Не мисля, че господин Аскам би одобрил…
— Ох, боже мой, колко си примерна само — незабавно и малко гадно отвърна Елси. — Винаги ли правиш само онова, което одобрява учителят ти? Започваш да приличаш на Примроуз Понсонби. А аз си мислех, че си достатъчно голяма да разбираш…
— Достатъчно голяма съм…
— Ще видим. По-късно, когато учителят ти заспи, смятам да се измъкна и да ида на партито. Ще видим дали си достатъчно храбра да дойдеш с мен.
Поколебах се. Чувствах се несигурно и неудобно.
— Сбирката ще се състои в личните покои на принца в харема — каза Зубайда. — Кажете на стражите на входа, че сте привилегировани приятели на принца и ще ви пуснат.
В същия миг засвириха тръби и Зубайда побърза да се отдалечи. Официалната церемония започваше.
Официалната церемония по откриването на Шампионата по шах на Негово Величество султана започна с реч на самия султан, първо на турски, а после и на гръцки. В нея той поздрави с добре дошли шампионите в царството си и им пожела добро представяне в турнира.
След това султанът седна на трона си, а великият везир стана и обяви на висок глас:
— Дами и господа! За мен е удоволствие и чест да ви представя… играчите!
Шестнайсетте участници бяха представени един по един и се качиха на подиума.
Сред тях бе талантливият испански монах брат Раул от Севиля, когото бях видяла по-рано и който играеше от името на Папската държава. Носеха се слухове, че от шест години не е губил нито една партия.
Там беше и другият испанец, представляващ крал Карл — Пабло Монтоя Кастилски. Беше племенник на прочутия шахматист Луис Разирес де Лусена и се говореше, че е прочел повече от десет пъти книгата на чичо си Repeticion de Amores y Arte de Ajedrez con ci luegos de Partido.
Максимилиан от Виена представляваше ерцхерцога на Австрия и Хабсбургите, а един млад мъж, Вилхелм от Кьонигсберг, се качи на подиума от името на новото протестантско херцогство Прусия.
Разбира се, сред тях беше и нашият човек, господин Гилбърт Джайлс, когото садразамът много дипломатично представи като представител на „християнското кралство Англия“. Бяха представени още неколцина западни играчи и присъстващите ръкопляскаха любезно.
После дойде ред на източните играчи.
Грубоват влашки тип на име Драган от Брашов — същият онзи Драган, за когото бе споменал ханджията във Влашко.
Един ориенталец — Лао от земите на Китай в края на Копринения път.
Шампионът на Московия — мрачен тип с покрито с дълбоки бръчки лице и навъсена физиономия. Докато се качваше на подиума, малкият принц Иван му ръкопляскаше шумно и енергично.