Красив индийски принц от Моголската империя, казваше се Назирудин Акбар. Имаше тъмнокафява кожа и стройна фигура и се говореше, че играел шах от съвсем невръстен.
После дойде ред на един стар и съсухрен библиотекар от Дома на мъдростта в Багдад — Талиб. Той бе най-старият участник в турнира, но и най-уважаваният. От дълги години бе алият, титла, давана на най-добрите играчи, които могат да предвидят десет хода напред във всяка игра.
И накрая на подиума се качиха местните мюсюлмански герои — двама.
Първият беше шампионът на двореца, красивият младеж от царско потекло Заман. Той бе братовчед на султана и неотдавна бил удостоен с титлата алият, като станал най-младият й носител.
Вторият бе Ибрахим от Константинопол и когато обявиха името му, кухненските работници, които гледаха церемонията от разстояние, нададоха рев. Ибрахим беше шампионът на народа, победител в турнира, проведен в столицата предишната година. Той бе горе-долу на годините на сънародника си Заман, може би на около двайсет и пет, но с това приликата между двамата свършваше. Докато Заман беше енергичен, добре облечен и царствен, Ибрахим бе сакат, мръсен и прегърбен — обикновен човек от простолюдието. Нямаше официален ранг на играч.
Когато представянето завърши, шестнайсетте мъже останаха на подиума с лице към тълпата и приемаха аплодисментите — мъже от всички краища на цивилизования свят, представящи своите владетели, своята вяра и своите страни.
Садразамът успя да надвика глъчката.
— Утре сутринта ще се тегли жребий, с който ще се определят първите срещи! Всяка среща ще се състои от седем партии, като победителят ще бъде онзи, крито спечели пръв четири от седемте. Всички срещи ще се проведат в Ая София със забележителните шахматни комплекти, изработени от прочутия Микеланджело Буонароти. Победителят в турнира ще отнесе в родината си един от тези комплекти като трофей за своя владетел. Играйте добре, господа, защото гордостта на народите ви зависи от вас! Дами и господа, поздравете шампионите и нека най-добрият да победи!
Аплодисментите на тълпата бяха оглушителни.
Когато овациите достигнаха кулминацията си, някой ме задърпа за ръкава. Беше Елси. Новата й приятелка, Зубайда, стоеше до нея.
— Беси! — възбудено възкликна Елси. — Ела! Зубайда казва, че след малко ще има фойерверки над Четвъртия двор! Да се измъкнем и да си намерим хубаво място за наблюдение.
Учителят ми я чу, обърна се и в отговор на умоляващия ми поглед каза:
— Ох, върви.
Забързахме към последния двор. Втурнахме се към аркадата, измъкнахме през една от богато украсените й порти и пред нас се ширна Четвъртият двор — няколко стъпала водеха надолу към просторна поляна с изглед към Босфора. В подножието на стълбите имаше поразителен продълговат басейн, а вдясно от него се издигаше самотна бяла постройка (по-късно щях да разбера, че в нея се намирало католическото посолство).
Изведнъж се чу пронизителен писък и първият фойерверк полетя в небето, изстрелян от някакво скрито място над аркадата. Ракетата се пръсна в ослепителна, подобна на звезда форма и чухме как тълпата в другия двор заохка и заахка възторжено. Това явно беше сигнал всички гости да минат в Четвъртия двор за огненото представление.
И точно в този момент видях нещо в плиткия басейн и дъхът ми секна…
Внезапно се разнесоха викове.
Последва ги суматоха зад нас. Отряд дворцови стражи се втурна към портата. Други се затичаха към нашето място на стълбите с викове: „Назад! Назад!“, след което ни избутаха обратно в Третия двор и затръшнаха решетъчната врата зад гърбовете ни.
Очите ми обаче бяха зърнали ужасната картина, която стражите не искаха никой да вижда.
На гаснещата светлина на първия фойерверк бях видяла ужасния труп на мъж — невероятно дебел, гол, целия в прободни рани, лежащ неподвижно под повърхността на плиткия басейн в началото на стълбището.
Дори за този кратък момент познах кой е.
С широкото си лице, надиплените гуши, характерната черна коса със сребърни кичури над ушите и грамадното шкембе, трупът можеше да бъде единствено на гостуващия кардинал от Рим — не друг, а братът на папата, кардинал Фарнезе.
И дори под леките вълнички в басейна бях видяла, че долната половина на лицето на Фарнезе е чудовищно обезобразена. Кожата беше одрана и се виждаше плътта под бузите, бялата извивка на челюстта и всичките му зъби.