Офицер
„В най-ранните форми на шаха фигурата, която днес познаваме като офицер или епископ, е била всъщност слон.
Едва когато шахът се разпространил в Европа между 10 и 12 в., слоновете се превърнали в мъже на вярата, отразявайки могъщата роля на Римокатолическата църква в средновековната политика.
Като фигура офицерът е уникален — той може да се движи диагонално и така е ограничен до квадратите с един и същи цвят. Някои предполагат, че това отразява коварството на средновековните духовници, които поради липса на военна сила са били принудени да действат само косвено и никога пряко.
Интересно е да се отбележи, че във Франция слонът се е превърнал в le fou, което означава шут или глупак.“
„Нямам желание да правя прозорци в човешките души.“
Часовете след банкета
С Елси и Зубайда се върнахме в Третия двор, умълчани и потресени.
— Връщате се? — отбеляза господин Аскам. — Толкова бързо?
Опитах се да отговоря, но открих, че не мога да произнеса нито дума. Бях ужасена. Не толкова от вида на мъртвото тяло — бях гледала обесвания и обезглавявания неведнъж в Англия — а от жестокия начин, по който беше изложено то.
Отвратителната картина на потопения с разперени ръце и крака труп на кардинала, както и гротескното одиране на долната половина на лицето му, се беше запечатала в съзнанието ми. Ясно беше, че убиецът е искал гостите на султана да видят ужасната му работа, но дворцовите стражи бяха действали бързо и като че ли единствено Елси, Зубайда и аз бяхме станали свидетели на гадната гледка.
Накрая успях да проговоря.
— Сър… аз… тоест ние… видяхме…
Силен трясък ме накара да подскоча уплашено. От други места около двора бяха изстреляли още фойерверки, които озариха небето и направиха по-нататъшния разговор невъзможен. Гостите ръкопляскаха възторжено.
Докато ракетите експлодираха и тълпата надаваше радостни възгласи, погледнах към подиума на султана и видях как някакъв страж се качва там и прошепва нещо в ухото на великия везир, който — след като го изгледа стреснато — зашепна в ухото на владетеля.
Султанът наклони едва-едва глава, след което продължи да наблюдава доволно фойерверките. Изражението му не издаваше нищо.
Малко по-късно той напусна подиума и с оттеглянето на суверена банкетът свърши. Третият двор постепенно се опразни, гостите се прибираха в покоите си, впечатлени от вечерята, представленията и фойерверките.
Тръгнахме обратно към южния павилион. Господин Джайлс и господин Аскам разговаряха оживено, а аз ги следвах мълчаливо. Когато стигнахме, господин Джайлс се оттегли в стаята си. Елси също изчезна в малката стаичка, която споделяхме.
Все още смутена, спрях учителя си, докато той се канеше да се прибере в стаята си.
— Сър, може ли за момент?
— Да, Бес… — Той млъкна. — За бога, изглеждаш така, сякаш си видяла призрак. Какво е станало?
— Видях… тоест, двете с Елси… видяхме нещо в Четвъртия двор, нещо ужасно…
— Какво сте видели?
Преглътнах с мъка.
— Видяхме…
— Направете път на султана! — прогърмя глас от коридора пред стаите ни. В следващия миг вратата на вестибюла се отвори и четирима дворцови стражи нахълтаха вътре. Зад тях вървеше великият везир, следван от самия султан Сюлейман.
Двамата с господин Аскам се изпънахме като войници на парад. Стреснати, господин Джайлс и Елси излязоха от стаите си.
Султанът заговори просто и направо.
— В двореца ми е извършено убийство. Жертвата е гостуващият кардинал Фарнезе. Тялото му е било осквернено. Портите на двореца са заключени и охранявани от началото на банкета, така че убиецът е все още между тези стени. Искам да бъде намерен. Вие. — Султанът спря пред учителя ми. — Господин Роджър Аскам. Микеланджело сподели с мен, че сте се прочули на няколко пъти с разкриването на необичайни престъпления — кражба в Рим и серия ужасни убийства в Англия.
— Така е, Ваше Величество.
— Използвате логиката като инструмент, твърди Микеланджело.
— При въпросните случаи, да.
— Логиката приложима ли е върху действията на побъркан?
— В случая с Къмбърланд, да. Жена от определен вид посегнала на убиеца като дете и затова като възрастен той атакуваше жени от подобен вид.