— Сър, къде отивате в този час?
— Бес? — Той ме изгледа подозрително и се сети. — Чула си разговора ми с господин Джайлс, нали? За убийството на кардинала и малоумното момче в тъмницата?
Кимнах.
— Значи знаеш каква задача са ми поставили.
Отново кимнах.
Господин Аскам въздъхна.
— Не мога да мигна. Твърде много мисли се блъскат в главата ми. Султанът ми даде пълна свобода на движение и действие в рамките на двореца, така че реших да сляза долу и да огледам тялото на убития кардинал.
— Може ли да дойда с вас? — попитах аз. — Аз също не мога да заспя.
Господин Аскам изведнъж се вгледа много внимателно в мен.
— Чакай малко. Това те измъчваше преди, когато искаше да говориш с мен, нали? Но бяхме прекъснати от пристигането на султана. Знаеш ли нещо по въпроса, Бес?
— Видях тялото на кардинала. Беше ужасно! Лежеше на дъното на плиткия басейн…
— Чакай, чакай, чакай. Видяла си тялото така, както го е оставил убиецът ли?
— Да, сър, видях го. Но не исках да…
Господин Аскам вдигна ръка, докато обмисляше чутото.
— Не се извинявай, не си направила нищо лошо. Всъщност можеш да бъдеш полезна. Можеш ли да ми покажеш къде го видя?
— Разбира се.
Учителят ми се намръщи замислено. Явно преценяваше възможностите — помощта, която можех да му окажа против опасностите да изложи млада английска принцеса на нови ужасни гледки.
— Имаш по-голямо самообладание и по-остър ум от мнозина възрастни, които познавам, Бес. Но тук вилнее злодей и баща ти ще ми вземе главата, ако с теб се случи нещо. Макар че… — По лицето му пробяга странно изражение. — Макар че това всъщност би могло да е добре за теб. Какъв по-добър урок за потенциална бъдеща кралица от това да надникне през прозорец в душите на хората?
Той приклекна пред мен, така че лицата ни се озоваха едно срещу друго.
— Можеш ли да ми обещаеш три неща, Бес? Можеш ли да ми обещаеш, че ще останеш плътно до мен до края на всичко това?
— Обещавам.
— Можеш ли да ми обещаеш, че ще изпълняваш точно онова, което ти казвам?
— Обещавам — пламенно отвърнах аз. — А третото?
— Можеш ли да ми обещаеш, че никога няма да кажеш на госпожа Понсонби за участието ти в този случай?
На лицето ми цъфна широка усмивка. Кимнах енергично.
— Абсолютно обещавам.
— Отлично — рече той. — Хайде тогава, сложи си наметалото и не се отделяй от мен.
Излязохме в коридора.
Там имаше въоръжен мъж и аз се заковах на място.
Мъжът беше с абсолютно гола глава, мускулест, с черната кожа на абисинец, облечен в бяла туника и с бронзов нашийник — превъзходен роб. Скулите му бяха покрити с татуировки и племенни белези.
Господин Аскам изобщо не се смути.
— Елизабет, това е Латиф, един от най-доверените евнуси на султана — каза той. — Освен местните езици знае латински, гръцки и малко английски. Султанът му нареди да ме придружава по време на разследването. Латиф, това е ученичката ми Елизабет.
Грамадният евнух ми се поклони, без да каже нито дума. Носеше украсен бронзов лък и бронзов колчан на гърба, както и две къси извити саби с позлатени ефеси на пояса си.
— Латиф — каза господин Аскам. — Бих искал да видя точното място, където е открито тялото на кардинала. После искам да огледам самия труп.
Басейнът и тъмницата
Когато тримата стигнахме до решетъчната аркада, отделяща Третия двор от Четвъртия, беше доста след полунощ.
Дворецът беше смълчан. Луната светеше. Многобройните маси от банкета отдавна бяха прибрани. Четирима стражи със сурови лица, въоръжени с ятагани и копия, пазеха портата, водеща към басейна в Четвъртия двор, но по заповед на Латиф се дръпнаха и ни направиха път.
Щом се озовахме на стълбите, си спомних ужасната гледка с трупа на кардинал Фарнезе, лежащ с лице нагоре и с разперени ръце и крака в малкия правоъгълен басейн.
Тръгнахме надолу.
В басейна нямаше труп.
Няколко малки петънца кръв по десния край на басейна бяха единствената следа, че тук се е случило нещо ужасно. Нямаше да останат дълго — точно в момента една робиня бе клекнала и ги почистваше.