Отляво видях малък параклис с редици пейки и олтар. До входа на параклиса беше стълбището, водещо към горния етаж. Отдясно имаше две отделени със завеси сепарета и прозорци, гледащи към морето — те също бяха с дебели кадифени завеси. Цялото място излъчваше представа за църковно богатство от онзи вид, който баща ми ненавиждаше. Един свещеник ни кимна, когато излезе от сепарето си, и изчезна в параклиса да се моли.
Повиканият от Синон кардинал Кардоза се появи на стълбището.
— Здравей, Латиф. Питах се дали султанът няма да прати тази сутрин някого при мен.
— Кардинал Кардоза, това е господин Роджър Аскам от Кеймбридж — каза Латиф. — По заповед на султана той разследва смъртта на кардинал Фарнезе.
— Английски следовател? — Кардоза повдигна вежди. — Ама че интригуващо. — Погледът му се спря върху мен. — Кажете ми, всички ли англичани водят деца със себе си, когато разследват ужасни престъпления?
— Това е ученичката ми Елизабет — спокойно отвърна господин Аскам. — Когато я взех с мен в Константинопол, не очаквах, че ще бъда натоварен със задача да издирвам убиец. Тя е моя подопечна и като такава трябва да ме съпровожда навсякъде. Надявам се да нямате нищо против.
— Ни най-малко. — Погледът на кардинала се задържа върху мен по-дълго, отколкото би ми се искало, след което се върна върху учителя ми.
— Бих искал да ви задам няколко въпроса за кардинал Фарнезе — каза господин Аскам.
Кардинал Кардоза кимна тъжно.
— Разбира се. Тази нощ не успях да мигна. Още съм ужасен и покрусен от мисълта, че гостуващият ми брат от Рим е станал жертва на онзи звяр, вилнеещ из Византион.
Кардиналът имаше големи червени торбички под очите. Изглеждаше така, сякаш наистина не е мигвал.
— Ваша Милост, не съм сигурен, че се е случило точно това — започна учителят ми. — Именно затова се опитвам да възстановя движението на кардинала снощи.
При тези думи кардинал Кардоза наклони глава и погледна господин Аскам с нов интерес.
— Двамата с кардинал Фарнезе напуснахте банкета заедно, нали? — попита господин Аскам.
— Да, точно така.
— И се върнахте тук?
— Да. Бях уредил да ни донесат храна отделно. Възнамерявахме да обсъдим кореспонденцията от Рим, докато вечеряме. Аз обаче бях задържан на излизане от двора от християнски гости, брат Раул от Испания и неговия патрон, прочутия Игнаций Лойола, така че кардинал Фарнезе продължи напред без мен. Разговорът ми с двамата се проточи и се забавих близо половин час. Когато дойдох тук, кардинал Фарнезе го нямаше.
— Разбирам. Можете ли да ми кажете дали е известно кардиналът да е бил изложен на някакви опасности, преди да дойде в Константинопол?
— На никакви, освен очевидните. Писанията му за исляма провокираха гневни коментари от страна на религиозните съветници на султана и на други мюсюлмани, но нищо, което бих могъл да нарека опасно.
— Нима не бихте нарекли една фетва опасност?
— Това беше само позьорство от страна на имама. Никой от другите ислямски духовници не беше съгласен с него, затова до издаването на фетва така и не се стигна.
— Кардиналът получавал ли е заплахи за разправа след пристигането си тук?
— Доколкото ми е известно, не, ако не се броят месните, които му показаха подметките на обувките си.
— Кардинал Фарнезе щеше ли да ви уведоми, ако е в опасност?
— Бяхме приятели от дълги години, господин Аскам. Много преди да станем кардинали. Щеше да ми каже, да.
— Мога ли да видя стаята му?
Погледът на кардинала се стрелна настрани.
— Защо ви е да го правите? Защо искате да видите стаята му?
— Казахте, че се е върнал тук да вечеря с вас, но после е излязъл — или е бил отвлечен — преди да дойдете. Възможно е изобщо да не е стигнал до посолството. Оглед на стаята би ни дал някаква представа за действията му, след като се е върнал, ако изобщо се е връщал.
Кардинал Кардоза като че ли се замисли над думите му, после каза бавно:
— Добре.
Поведе ни нагоре по стълбите. Прислужникът Синон ни следваше като зловеща сянка.
— Кардинал Фарнезе спеше в личната ми спалня, както изискваше рангът му — каза Кардоза. — За първи път от години аз спя в общото спално на монасите.